Д-р Елеонора Лилова: 2199 деца се нуждаят от закрила

Общият брой на случаите за деца, които се нуждаят от закрила в отделите „Закрила на детето“, e 2 199. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Елеонора Лилова, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД)

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея:

БГНЕС: Колко случаи на насилие са установени по време на извършената проверка, която е била в рамките на 3 месеца?
Елеонора Лилова: За периода в дирекциите „Социално подпомагане“ е работено по общо 119 случая за насилие над деца. От тях 37 са за физическо насилие, 36 за психическо насилие, 32 – сексуално насилие, 8 случаи на неполагане на необходимите грижи за деца и 4 случаи на повече от един вид насилие. В учебните заведения са установени 15 сигнала за насилие, а в детските градини 4. В центровете за специална образователна подкрепа има само 1 случай на насилие над ученик, като насилието е извършено в резидентната услуга, в която е настанено детето. В заведенията за деца с превантивни, подкрепящи и възстановителни функции, броят на случаите за насилие е 200. При извършената проверка в центровете за настаняване от семеен тип са установени 53 случая на насилие над и от деца.
В лечебни заведения броя на хоспитализираните деца е 328, като медицинските специалисти ги определят като деца в риск, и за тях няма данни да са жертва на насилие.
ДАЗД използва интегриран метод, който изследва проблема „насилие“ паралелно във всички структури, работещи с деца на ниво община. Това са всички дирекции „Социално подпомагане“; специализирани услуги за деца, образователни институции – училища, детски градини, центрове за специална образователна подкрепа, специализирани училища и лечебни заведения.

БГНЕС: Какви са неговите форми и разпознават ли се те от специалистите?
Елеонора Лилова: Формите на насилие над дете са физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, трудова или друга експлоатация. Всички те застрашават здравето, живота и развитието на детето. Насилието над дете може да се случи навсякъде: на улицата, в семейна среда, в училището, детската градина или социална услуга. То може да е от възрастен към дете, между деца и от дете към възрастен.
Специалистите, които работят с деца разпознават проблема и работят, както за предотвратяване му, така и за преодоляване на последствията от него.
В изследваните образователни институции проявите на насилие са от деца върху деца, а не от персонал към дете. Изключение в това отношение правят детските градини, където в два случая се касае за упражнено психическо насилие от служители върху деца. За тях от ДАЗД е дадено предложение за дисциплинарна отговорност.
Проучването ни в лечебните заведения показват, че и медицинските специалисти познават функциите на органите за закрила, задължението си за съдействие от Закона за закрила на детето и понятието дете в риск. Сигналите им обаче не са малко и са предимно за малолетни и непълнолетни бременни и родилки, и техните новородени.
Може да се направи заключение, че документираните случаи на насилие не са масово явление, а по-скоро епизодични случаи. Най-често те се свързват със системно спречкване, породено от спор между деца, отправяне на обиди, заплахи.

БГНЕС: Какви са мерките в подкрепа на децата преживели насилие, ефективни ли са и трябва ли да се променят?
Елеонора Лилова: В работата с деца преживели насилие се извършва цялостно проучване от широк кръг източници, както и срещи на екипа по Координационния механизъм при насилие. Децата и семействата се насочват за подкрепа към специализирани услуги за деца, а най-често ползваната от тях е Център за обществена подкрепа. Той предоставя защитена среда за споделяне, в която с потребителите работят психолози и се отчита положителен резултат. В структурите, работещи с деца, специалистите разрешават проблема „насилие“ и чрез диалог за преодоляване на проблемите с децата, родителите, персонала и компетентните институции.
При извършената проверка от ДАЗД са направени редица предложения за промени в подобряването на работата за превенцията и преодоляване на насилието над и между деца. Едно от тях е до министъра на образованието и науката, което цели да се разработят стандарти за работа с деца с противообществени прояви, допълнителни квалификации на персонала на образователните центрове за деца, обучения и др.
Инициирахме и предложение за промени в Семейния кодекс по отношение на временното настойничество и попечителство на деца, чиито родители са трудови емигранти в чужбина и отсъстват от територията на страната.

БГНЕС: Колко сигнали за деца, които се нуждаят от закрила са подадени в дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи и какво е направено по тях?
Елеонора Лилова: Общият брой на случаите за деца, които се нуждаят от закрила в отделите „Закрила на детето“, e 2 199. През 2020 г. експертите на ДАЗД са работили по 3 330 бр. преписки, от които нови са 2 226 бр., а случаите, в които ДАЗД се самосезира са 264 бр. През същата година на Националната телефонна линия за деца 116 111 има понижаване на общия брой сигнали за насилие над и между деца – 383 бр., който в сравнение с 2019 г. е 572 бр. ДАЗД не разполага с информация за броя на сигналите, постъпили в МВР.
Всеки регистриран в ДАЗД сигнал се проследява.

БГНЕС: Какви действия се предприемат спрямо извършителя на насилие и какви мерки и действия се предприемат спрямо деца, упражнили насилие в проверените обекти?
Елеонора Лилова: Всеки служител в структура, работеща с деца, има задължение да се намеси, за да прекрати ситуация на насилие/тормоз, на която е свидетел или за която е получил сигнал.
В училищата с децата, упражнили насилие, или такива, над които е упражнено насилие, работят активно педагогически съветници или психолози. Беседи с тях и децата от класовете провеждат и от учителите им. В по-сериозните случаи се подават сигнали до диреикция „Социално подпомагане“ и до инспекторите от Детска педагогическа стая.
В Центровете за настаняване от семеен тип с децата, които са проявили или претърпели агресия работят и социални работници като те се насочват и към други специализирани услуги за деца, с превантивни, подкрепящи и възстановителни функции, където с тях работи психолог. Сигнали за противообществено поведение се подават и към органите на реда и инспекторите от Детска педагогическа стая се включват в работата с децата, както и обществени възпитатели, когато случаят на детето е разгледан в Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
За насилието над деца може да се намери решение, но за това решение отговорните институции и обществото заедно трябва да покажат своята непримиримост, активност и отговорност. /БГНЕС