Д-р Елеонора Лилова: Най-голямото предизвикателство пред децата в България е ДА БЪДАТ ЧУТИ

През годините ние от ДАЗД даваме ясна заявка, че гласът на децата трябва да бъде по-добре чут от възрастните и организираме редица инициативи с децата в тяхна подкрепа. Съвсем естествено при създаването на Бялата книга едно от първите неща, които направихме, бе да се допитаме до членовете на Съвета на децата, които са представителите на детския глас в България. Едно от посланията, което те отправиха в книгата, е категорично: „Най-голямото предизвикателство пред децата на България е да бъдат чути!“

Това заяви за БГНЕС д-р Елеонора Лилова, председател на ДАЗД.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с д-р Лилова.

БГНЕС: Д-р Лилова, какво всъщност е Бяла книга?

Д-р Елеонора Лилова: Бялата книга е документ, който обикновено се създава, за да подчертае необходимостта да се обърне специално внимание на дадена тема. Белите книги се използват като метод за представяне на постигнатото в дадена политика и законодателство, както и да се измери обществената нагласа и да се отвори дискусия по темата.

Белите книги се различават от художествените книги, защото не са за продажби, а целят да предоставят неутрално и фактическо съдържание, което да извършва преглед или снимка на напредъка, да очертава възможни подходи за решаване на проблем или предизвикателство.

БГНЕС: Кога се роди идеята да създадете „Бяла книга за детето“?

Д-р Елеонора Лилова: Идеята се роди миналата година, когато за втора година стана още по-трудно да се говори открито за политики в защита на децата у нас. Хората знаят, че полагаме постоянни усилия в подкрепа на системата за закрила на децата, но липсва единно мнение по темата как да се отглеждат децата и каква да бъде подкрепата на държавата за родителите и децата. Липсват и национална програма за закрила на детето и национален стратегически документ, който да задава посоката. В резултат на непрестанното ми търсене как да се направи още нещо полезно, което да помогне да намерим общото съгласие помежду си, че за децата си заслужава да правим само най-доброто и че трябва да се обединим, за да гарантираме техните права и бъдеще, се роди идеята за създаването на първата у нас „Бяла книга за детето“. Екипът на Държавна агенция за закрила на детето подкрепи тази идея и така потърсихме съдействие от ресорните министерства, агенции, синдикални, работодателски и граждански организации, които са ангажирани и работят с деца от години.

Създаването на „Бялата книга за детето“ е посветена на две годишнини през 2021 г. –20-годишнината от създаването на Държавна агенция за закрила на детето и 30 години от Конвенцията на ООН за правата на детето в България. Бялата книга може да се използва като консултативен документ, в който е направен преглед на напредъка, описани са редица предизвикателства, пред които сме изправени и се очертават някои предложения за бъдещи действия.

БГНЕС: Какво влияние очаквате да има изданието?

Д-р Елеонора Лилова: От една страна очаквам изданието да внесе спокойствие, че за децата се работи, постигнато е много и пътят на подкрепа за детето е както от семейството, така и от местната и националната власт. От друга страна очаквам да си направим ясна равносметка, че динамичният живот изисква от нас да не спираме и да се организираме да преодоляваме следващите предизвикателства. Никой не може да успява сам и това важи в най-голяма степен, когато говорим за политика на закрила и подкрепа на децата. Нито родителите, нито учителите, нито лекарите, нито близките на децата могат напълно сами да се справят без координация и всеобхватност на грижата за детето. Затова е важно да имаме общото разбиране как да си помагаме в различните роли, за да се справим заедно и да правим децата успешни и щастливи.

Затова „Бяла книга за детето“ е сигнал за внимание към политиките за детето у нас. Всички институции в България нееднократно изразяват своята готовност да работят за създаването на успешна държавна политика, чиято цел е да работи професионално и да гарантира правото на всяко дете да живее и да развива своя потенциал. За изпълнението на тази цел обаче остава да бъде свършено още много. Трябва хората да са убедени, че институциите имат необходимия капацитет за качествена и адекватна подкрепа на детето и родителите. Тогава, когато помощта е навременна, достатъчна и обяснена, тя няма да буди съмнение, а ще поражда доверие. Необходимо е да си дадем доверие един на друг и всички съвместно да мислим и работим за една обща визия за реформа в интерес на децата и семействата. Вярвам, че е дошло времето да говорим за добрите решения в името на децата и родителите. „Бяла книга за детето“ е този ключов знак, че администрацията вижда проблемите на децата и родителите и търси начини да се промени.

БГНЕС: Знаят ли децата у нас какви са правата и отговорностите им в процеса на вземане на решения, отнасящи се до тях?

Д-р Елеонора Лилова: Голяма част от децата у нас познават своите права и отговорности. Участието на децата е основен принцип на Конвенцията на ООН за правата на детето и макар да няма специален предмет в училище, децата се информират по много различни начини за своите права. Целта на редица инициативи, както и на ДАЗД, е да повишим разбирането, че децата не са просто обекти, а фактори в собственото си човешко развитие. Изслушването на детето и вземане предвид на неговото мнение е както ключово за защита на интересите му, така и начин за придобиване на социални умения, граждански компетентности и увереност, които подкрепят неговото развитие и съдействат за достигане на пълния му потенциал.

Съветът на децата е консултативен орган към председателя на ДАЗД още от 2003 г. и чрез него може да се чуе гласа на децата. Още през 2012 г. се създава Механизъм и Харта за детско участие, а през 2019 г. членовете на Съвета усъвършенстваха своя Устав с нови правила, които съдействат на повече деца да се включат в дейността на съвета. Това лято създаваме и Алумни клуб на Детския съвет.

През годините ние от ДАЗД даваме ясна заявка, че гласът на децата трябва да бъде по-добре чут от възрастните и организираме редица инициативи с децата в тяхна подкрепа. Съвсем естествено при създаването на Бялата книга едно от първите неща, които направихме, бе да се допитаме до членовете на Съвета на децата, които са представителите на детския глас в България. Едно от посланията, което те отправиха в книгата, е категорично: „Най-голямото предизвикателство пред децата на България е да бъдат чути!“

Те споделят, че тяхното мнение често не се взема предвид в решения, които ги засягат, включително и в семейна среда. Тийнейджърите смятат единодушно, че именно децата трябва да търсят как да решават сами проблемите си и начините, чрез които гласът им да бъде чут, като на първо място това е семейството и най-близкото им обкръжение. Акцентът за детското участие пада и върху засилването на работата на членовете от Съвета с кметовете и гражданите за създаване и изпълнение на политики за деца на местно ниво.

БГНЕС: Какво послание отправяте с „Бяла книга за детето“?

Д-р Елеонора Лилова: Най-важното послание може да забележите на корицата: „Заедно постигаме повече за децата“. На гърба на книгата е друго важно послание: „България расте с децата си“. Вътре в книгата е наситено с послания за подобряването на благосъстоянието на децата, детското здравеопазване, качественото образование, достъпът до спорт и култура за децата и с децата, тяхната сигурност и закрила. Посланията, които Бялата книга носи, са много. По-важно обаче е, какво ще постигнем с нея. Големият въпрос е ще намерим ли съгласието помежду си по най-важната тема за бъдещето на нашите деца. Ще съумеем ли да надскочим дребнотемието и ще дадем ли шанс на общото разбиране за добро здраве, ефективно учене, личностно развитие и успешен живот на нашите деца? Нека тази Бяла книга е пътеводител затова как да седнем на една маса всички заинтересовани страни и да правим за децата само и само най-доброто!

БГНЕС: На кого първо ще подарите екземпляр от книгата?

Д-р Елеонора Лилова: С излизането си „Бяла книга за детето“ първо бе получена по реда си в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Първите получили изданието са президентството на Р България, министерството на труда и социалната политика, министерство на образованието и науката. След което тя се разпространи в администрацията и на членовете на Националния съвет за закрила на детето. Екземпляри от нея се връчват на редица университети, областни управи, кметства, както и на представители на политически партии. Целта е бялата книга да достигне до повече представители на заинтересованите страни, за да се запознаят с обобщенията в нея и да започнем да си говорим по-добре и да планираме по-ясно бъдещето за децата.

Поставяме и началото на първата дискусия по темите в нея като започваме от специалистите в администрацията и академичната общност. Така продължаваме да водим трудния диалог и да търсим съгласието помежду си по въпросите за децата. Смятам за важно, че книгата излезе точно сега, защото тя предлага общи политики за сътрудничество, изграждане на подкрепяща среда за семейството и детето, както и примери за включване на децата в обществения живот. /БГНЕС