Д-р Ирена Мазнева: Модерно здравеопазване в Северозапада – възможен, но трудно решим проблем

Модерно здравеопазване в Северозапада – това е един възможен, но трудно решим проблем, защото по данни на Национален статистически институт има застаряване на нацията, намаляване на българското население. Това рефлектира заедно с недостатъчното добро законодателство в тази област. Намаляват лекарите, намаляват младите лекари, които искат да продължат да реализират професионално своите умения в България, и това изключително много се отразява в един такъв регион като Северозапада. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Ирена Мазнева, председател на Регионална колегия- Враца в БЛС.


Решенията на проблема е в няколко посоки: първо чрез законодателни промени, второ – да има някакво подпомагане на тези региони, тъй като са доста отдалечени; и трето – да се направи второ финансиране от Министерство на здравеопазването или директно от държавния бюджет. В Северозапада вече има достатъчно частни болници, които работят с добре образовани кадри, коментира д-р Мазнева.

„Аз като председател на регионалната колегия във Враца мога да кажа, че ние сме близо до София, което много подпомага пациентите, а също и нас лекарите, които можем да се обучаваме, но истината е, че политическата ситуация ни изправя вече почти две години да сме без редовно правителство и без Бюджет. Ако здравната каса няма параметри, с които да водим преговори, се оказва, че повече от година и половина ние работим с цени и обеми, които са стари, и то в ситуация на галопираща инфлация. Модерно здравеопазване без пари не може да се случва. Не знам какво кара младите специалисти да останат в Северозапада, може би това един местен патриотизъм. Даже по наша инициатива направихме календари с наши лекари, които работят в област Враца - това беше начин да кажем „благодаря“ на тези млади хора, които избират нашия регион“, подчерта д-р Мазнева.

Относно агресията срещу медици, Мазнева коментира, че законовите наказания са отлично регламентирани – „има работа на полиция по бърза процедура, просто нашата икономическа ситуация е такава, че много хора са поставени на края на възможностите си да реагират нормално. Една от ситуациите, които най-много изправя хората на нокти и най-много оголва нервната система, това е, когато е застрашено здравето на теб или на твой близък. Ние разбираме, но не приемаме, когато пациентите ни реагират по този начин. Би могло да се реагира малко по-добре, голяма помощ в това отношение може да бъде повишаване здравната култура на населението. Оказва се, че една здравна система, която функционира от 2000-та година, все още не е добре позната от пациентите. Пациентите не знаят какво е спешна и какво е неотложна помощ, кога трябва да отидат в едното здравно звено или в другото, не знаят правата си, и когато те не могат да се възползват на 100% от това, което ни осигурява държавата като здравеопазване, нещата ескалират в агресия“, отбеляза д-р Мазнева.


И допълни, че може регионалните здравни инспекции да направят много хубава кампания за информиране на пациентите какви са правата им. Или пък да го направят пациентските организации. От наша страна ние винаги бихме участвали в разяснителни инициативи, посочи още д-р Мазнева.

Нека да бъдем здрави, да бъдем търпеливи, да бъдем компромисни в отношенията си с хората и да работим здраво, пожела д-р Ирена Мазнева. /БГНЕС