Д-р Марина Йорданова: България е нашата родина, нека сме полезни първо тук

Може би първата вълна не уплаши хората, но настоящата стресна много повече от тях. Промени възгледите им. Сега вече се наблюдава много по-голямо желание сред гражданите да се ваксинират, с цел да предотвратят по-тежко протичане на заболяването или летален изход.

Това каза в интервю за БГНЕС старши лейтенант д-р Марина Йорданова, лекар във Военномедицинска академия (ВМА).

От началото на 2021 г. тя е лекар-специализант към Лабораторията по вирусология на ВМА, а паралелно с това активно участва в процеса по ваксинация срещу COVID-19 в лечебното заведение. От началото на имунизационния процес на целевите групи и по време на т. нар. зелени коридори тя е поставила ваксина на стотици граждани, наблюдавайки от близо техните очаквания и страхове, както и опитвайки се да им отговори на всички въпроси.

„Най-често ги е страх да не им стане нещо. Питат как ще им повлияе това на състоянието, дали ще могат да водят нормален живот след ваксината, дали ще им попречи на някои ежедневни дейности. Всеки втори пациент пита по няколко пъти коя точно ваксина му слагаме, даже понякога проявяват желание лично пред тях да им се изтегли от флакончето, за да се убедят, че не им инжектираме нещо друго. Тук малко се проявяват и уменията ни на психолози, за да успокоим хората и да им обясним, че няма как да се обърка една ваксина с друга”, разказа д-р Йорданова.

Защитавайки ползите от ваксинацията, тя съветва колебаещите се дали да се имунизират:

„Да не слушат кого да е, а специалистите – вирусолози и в случая имунолози, които са запознати с резултатите и евентуалните реакции. Дори и да има някакви постваксинални реакции, те са много по-леки и много по-лесно се преодоляват от организма, отколкото късните усложнения на един прекаран COVID-19“.

Според нея епидемията е помогнала на обществото ни да осъзнае важността на хората в бели престилки. „Надявам се, че хората все повече ще оценяват ролята на медицинските специалисти от най-ниското до най-високото ниво. Здравето е най-висшата ценност и когато човек го има, наистина понякога не го оценява. Когато го загуби или го загуби негов близък, тогава настъпва момент на размисъл за това кое е най-важното в живота и кой може да ти помогне в такъв момент“, сподели още д-р Йорданова.

Как се справя страната ни с овладяването на кризата, лекарят коментира така: „Смятам, че се прилагат нужните мерки, системата реагира добре. В момента всички сме изправени пред едно изпитание и оценка на издръжливостта на медицинските кадри, въобще на медицинските ресурси. Не мога да си обясня обаче защо голяма част от българите подхождат толкова песимистично, наричайки дори COVID-19 „вирусче“. Още самото начало се обясни за пандемията, че причинителят е непознат, че не са ясни последиците, които могат да бъдат много тежки. Хората го приемаха като конспирация. Може би е заложено в българското мислене – чуваш за нещо по телевизията, но не му обръщаш внимание, защото не те засяга пряко. В този ред на мисли много от пациентите, които идват, са след продължително самолечение вкъщи и неглижиране на състоянието си“.

Като военен лекар и старши лейтенант от Българската армия д-р Марина Йорданова избира нелекия път да съвместява докторската престилка с военната униформа. Професионалният ѝ път преминава през катедра „Военна медицина“, работила е и като заместник-началник на медицински пункт към военно формирование в София.

„Не е толкова трудно. Има си своите специфики, които са доста особени. Човек с времето ги научава, както всяка една работа. Научила съм се да съвместявам военните си ангажименти с лекарските“, споделя скромно тя, но признава, че световната COVID-пандемия изиграва ключова роля за избора на специализация и професионалното ѝ развитие.

„Още от студентската скамейка моите интереси са били свързани с предклиничната дейност, т.е. с подпомагане на диагностиката на заболяванията, да го наречем лабораторната дейност. Естествено, пътят на един новозавършил лекар без стаж и опит е труден, първоначално премина през няколко кариерни отклонения. Пандемията обаче изигра своята роля. Натоварването във вирусологичната лаборатория беше много голямо, пробите се трупаха и трупаха. Просто имаха нужда от още един лекар, който да обучат и който да поеме част от работата. В този смисъл пандемията изигра своята роля“, разказа още д-р Йорданова.

Като млад лекар в България тя е преминала през много трудности и признава, че много от нейните състуденти са потърсили професионална реализация в чужбина:

„Аз смятам, че всеки образован човек първо трябва да опита в родината си, а ако по една или друга причина нещата не се получават, защото понякога зависи от много различни обстоятелства, не само от желанието и способностите, тогава да търси друг вариант. Много от колегите, които искат да заминат, искат да направят това още докато учат, без реално да са пробвали да се реализират на родна земя. Освен това забелязвам, че много млади хора лесно се разочароват. Започват някъде работа, където не им харесва било заплащане, било колектив и решават да заминат за чужбина. Човек не трябва да се отказва след първия, втория, третия или дори четвъртия опит. Целта е една и съща, но начините за достигането ѝ са различни, трябва да пробваш и други начини, а не да се отказваш. Мен това ме мотивира. За себе си мога да кажа, че никога не ми се е получавало от първия път, но това е нашата родина и трябва да сме полезни първо тук“. /БГНЕС

Тагове: