Д-р Николай Увалиев: Спасението от COVID е в ранното лечение

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с д-р Увалиев. БГНЕС: Откога съществува COVID-отделението и колко пациенти са преминали през него? Д-р Николай Увалиев: COVID-отделението бе открито на 17 ноември миналата година в момента на най-големия пик на заболеваемост в България по линия на министерското разпореждане, че всички болници трябва да осигурят съответен брой легла за прием на пациенти, страдащи от COVID. Капацитетът е 21 легла, от които 6 интензивни. За този период от време до днес са преминали 124 пациенти, от тях 34 са преминали през интензивното отделение. БГНЕС: Колко са излекувани, има ли смъртни случаи? Д-р Николай Увалиев: Нашата цел е да имаме повече излекувани. Имаме 7 починали, трима от тях са такива, които ние сме лекували от приемането до фаталния край. Другите четирима пациенти сме приели от други болници, които дойдоха след дълго пролежаване, говоря в рамките на 3-4 седмици и повече, в доста тежко състояние и затова ги разделям съвсем целенасочено. Там нещата вече бяха доста напреднали и за съжаление шансовете за успешен край не бяха много добри. Важното е, че ние успяхме да постигнем нашата цел за тези 4 месеца, откакто съществуваме, а тя е всички наши пациенти, които излизат от болницата, да излязат в състояние на пълна мобилизация, да могат да се самообслужват и да бъдат некислородозависими. За щастие успяваме да постигнем това. Наистина с цената на много усилия, защото имаме болни, които сме ги лекували повече от месец, 40 дни. В момента имаме двама пациенти, които от доста дълго време лекуваме – единият наближава 2 месеца, другата пациентка е жена, тя е малко по-малко, но минава 40 дни. Така че за успешното лечение е необходимо търпение, грижи, човечност, отношение. Нещата са комплексни.

БГНЕС: Имате ли пациенти с наднормено тегло, при тях как се развива болестта? Д-р Николай Увалиев: Не мога да кажа, че всичките пациенти са с наднормено тегло, може би около 30% от болните, които сме приели са с такава констелация. Наднорменото тегло е рисков фактор, за много заболявания, както и то самото представлява заболяване. По-трудно се обслужват тези болни, рискът за прогресиране на дихателната недостатъчност при тях е по-висок, отколкото при хората с нормална телесна маса, но както се казва ние нямаме право да си избираме пациентите и в зависимост от индивидуалните нужди нагласяме и лечението. БГНЕС: С какви лекарства лекувате вашите пациенти? Д-р Николай Увалиев: С решение на медицинското ръководство още от самото откриване на отделението ние използваме т. нар. Протокол на Източния вирджински медицински университет под ръководство на проф. Пол Марик. Това е нашият основен метод на лечение и ние вървим по препоръките на този протокол. Повече от 10 години следя всички публикации на д-р Марик и мога да кажа, че имам изключителен респект към неговите качества като лекар и като ерудит в областта на медицината, и благодарение именно на препоръките на този протокол мога да кажа, че нашите резултати са съвсем прилични, не искам да използвам по-силни думи, защото мисля, че при повечето от пациентите постигаме много добър ефект.

БГНЕС: Имате ли опит с препарата Ивермектин? Д-р Николай Увалиев: Този препарат е в основата на протокола на проф. Марик и го ползваме почти при всички пациенти, естествено със съгласието им след като ги уведомим, тъй като все още няма официално разрешение за използването му. Моите лични наблюдения са изключително позитивни. Аз лично съм се профилактирал 5 пъти с него преди да се ваксинирам този месец. Използвал съм го върху моето семейство – върху моята съпруга, майка ми, дъщеря ми, всички мои близки и познати, които са ми се обаждали и моите лични наблюдения са изключително позитивни, особено, ако препаратът се използва във възможно най-ранния етап на заболяването. Много се говори на тази тема, не искам да изпадам в подробности, включително и за това, че той бил неефективен, нямало доказателства. В последната си актуализация преди една седмица Агенцията за храни и лекарства на САЩ промени оценката си за препарата и в момента тя е неутрална. Т.е. Агенцията официално вече няма рестрикция към използването му за лечение на COVID-пациенти. Официално препаратът се използва в 8 американски щата и има сериозна активност да бъде официално приет като част от лечението. Широко се използва в Южна Америка. Доказателство е приложението му в Перу, където благодарение на него заболеваемостта и смъртността спаднаха с 50%. Има едно много голямо проучване в Аржентина, което е правено върху лекари, които са го взели с цел профилактика. От 800 колеги, които са го взели, няма нито един разболял се, докато в групата, която е взимала плацебо заболеваемостта е около 40%. Тоест доказателства има. Проблемът е, че всяко едно нещо в медицината докато се утвърди, трябва да измине път, който не е кратък. Така че ние сме прилагали Ивермектин при всички пациенти, които са били съгласни с нашето лечение и отново мога да кажа, че моето мнение е позитивно и във всеки един момент, в който мога да го прилагам, го използвам. БГНЕС: А ползвате ли озонотерапия? Д-р Николай Увалиев: Прилагаме и тази нов метод на лечение, доста използван в Италия и Испания. Все още е трудно да се каже, че има доказателства, свързани с голямо наблюдение на пациенти, но категорично преките наблюдения са, че поне няма някакви странични ефекти в острия период. Има няколко италиански и испански проучвания, които показват, че приложението на озонотерапия е свързано с благоприятен изход върху протичането на заболяването, върху възможните усложнения. Предполага се, че самата озонтерапия има сериозен антивирусен и противовъзпалителен ефект, т.е. всичките тези неща, които ние се стремим да постигнем в периода на лечение на нашите пациенти.

БГНЕС: А какво Ви е мнението за рековалесцентната плазма? Д-р Николай Увалиев: Тази тема също е доста интересна. Препоръките, които аз следя не отхвърлят използването й, но с една много точна и важна подробност – препоръчва се рековалесцентната плазма да бъде използвана в ранния етап на заболяването, до петия ден от началото на заболяването, когато има мощна вирусна инвазия, репликация на вируса. Използването след това не е свързано с доказателства, че плазмата помага, а пък, за съжаление, много малък брой от нашите пациенти биват приети в този кратък период от началото на заболяването. Както всичко в медицината, има „за“, има и „против“. На базата на тези препоръки ние сравнително рядко използваме рековалесцентната плазма. За съжаление и за нея все още няма нито едно проучване, което да доказва, че използването й е свързано с по-добри резултати, в сравнение с групите, при които не се прилага. БГНЕС: Има ли клинични различия между щамовете? Наясно ли сте вашите пациенти с кой точно от щамовете на COVID вирусите са заразени? Д-р Николай Увалиев: Лично моите наблюдения са, че няма как да направя разлика какъв щам предизвиква съответното заболяване. На този етап заболяването протича по един и същ познат начин и няма как от клиничните белези да направим изводи за щама на причинителя. БГНЕС: Методът на генно секвиниране има ли възможност за това в България? Д-р Николай Увалиев: Мисля, че на няколко места в България може би вече го прилагат. Все пак това е високотехнологичен метод, който на този етап не намира широко приложение, поне в нашата здравна действителност. Като нещо, което е свързано с последната дума на науката, естествено, че приложението е свързано с ползи, особено от гледна точка на профилактиката и на определянето на рисковите фактори за определени заболявания, свързани с конкретния генотип на пациента. Тоест в бъдеще това би бил вероятно един доста добър метод за определяне на рисковите групи за съответни заболявания, но на този етап клиничното му приложение, поне от това, което знам, е по-скоро минимално. В България ми е трудно да го коментирам. БГНЕС: Защо толкова малко са ваксинирани в България, защо виждаме страх? Знаете ли за случай на ваксиниран, който се е заразил? Д-р Николай Увалиев: Не знам за такъв случай, нито сме имали пациент, който да е бил ваксиниран и да се е разболял. Така че от тази гледна точка по-скоро нямам информация. По отношение на първата част на въпроса. Още с откриването на COVID-19 и избухването на пандемията има достатъчно голям брой теории на конспирацията. Оттам най-вероятно се зароди и тази несигурност или недоверие към съответните ваксини. Притесненията са свързани със сравнително краткия срок, в който те трябваше да бъдат открити, промишлено да минат в производство, сравнително краткия период за проследяване. Въпросът е за съотношението между риск и полза. Ако ползата е достатъчно голяма, че прави риска пренебрежим или достатъчно нисък, за да бъде приет, винаги е по-добре да се приложи съответното лечебно средство, за да можем да постигнем едни по-добри резултати, свързани с намаление броя на пациентите. Мога да кажа обаче, че в нашата болница, откакто започна ваксинацията някои от колегите се изследваха за антитела след първата ваксина и бяха постигнали едни доста сериозни нива на защита. Така че ваксината явно работи, ще се наблюдаваме, надяваме се да няма някакви сериозни странични ефекти, поне на този етап, аз лично върху себе си не съм открил. След втората доза някои от колегите имаха неразположение за 24 часа, но като цяло бих казал, че всичко е поносимо и без усложнения. БГНЕС: Имате ли случай на повторно заболяване? Д-р Николай Увалиев: Не! В медицинската литература има сравнително малък брой публикации на пациенти, които са преболедували втори път заболяването, при положение, че десетки милиони се разболяха. На този етап вероятността от повторното заболяване е много малка, което е добре най-вече за пациентите, които са преболедували заболяването и могат да разчитат, че поне следващите 6 до 8 месеца имат защита срещу него. БГНЕС: Разкажете повече за екипа си? Д-р Николай Увалиев: Като всяко ново нещо винаги има трудности, особено предвид спешния характер на ситуацията. Естествено и при нас имаше притеснения, как ще се развият нещата по отношение на лечението на болните, на организацията на работа на персонала. Доста време отделихме, за да обсъдим най-добрия възможен вариант. Радвам се, че избрахме вариант, който работи, на което се дължат и добрите ни резултати. COVID-отделението е разположено на четвъртия етаж на нашата болница. Има оформено интензивно отделение с 4 бокса, останалите стаи са стандартни. Всички болни са на един етаж, което е много важно. 24 часа непрекъснато има лекар анестезиолог, защото дихателната недостатъчност е най-тежкият проблем на заболяването и на практика именно това е най-честата причина болните да бъдат приети в отделението. От тази гледна точка анестезиолозите са най-подготвените лекари да окажат необходимата помощ и най-компетентно да решат проблемите. За болните в отделението се грижи друг колега на ротационен принцип. Колегите са от различни специалности. Направихме график на определен период от време да има ротация: първо, за да не се изтощава екипът; второ, хората да идват достатъчно мотивирани и да дадат най-доброто от себе си. По време на дежурство имаме две медицински сестри, един болногледач и един санитар, както и рехабилитатор, който се грижи за мобилизацията на пациентите. Винаги може да се желае още, но благодарение на този екип и на нашата амбиция всичките ни пациенти да бъдат максимално добре обгрижени със съответното отношение и грижи, медикаменти и апаратура, когато се налага, се стремим да поддържаме високо качество. Искам да подчертая, че нашата болница е единствената в България акредитирана по изискванията на Джойнт комишън интернешънъл. Те са доста строги и може би в това се крие тайната за нашите добри резултати. БГНЕС: Има ли лекар или медицинско лице от вашия екип, който да е преболедувал COVID? Д-р Николай Увалиев: Радостното е, че за този период от три месеца и половина нямаме разболял се колега. До този момент нямаме нито един член от екипа, при когото да е доказана инфекция, свързана с трудовите му ангажименти. Това също се дължи на стриктното спазване на защитните мерки. Разполагаме с достатъчно количество защитни облекла и ръкавици, нямаме липси, така че по този начин успяваме да се защитим и ние самите. БГНЕС: Как виждате бъдещето на битката с COVID-19 в световен и национален план? Д-р Николай Увалиев: Битката ще бъде трудна, надявам се да е успешна, но ми е трудно да дам прогноза. Имам приятели колеги, които работят във Великобритания и Испания и от тях имам актуална информация. В момента ситуацията е доста напрегната, особено в Испания. В тази връзка добрите обстоятелства, които са в момента у нас със сравнително ниската заболеваемост са много оптимистични. Важното е да внимаваме и да знаем, че всяко отпускане би било доста неблагоприятно. Естествено, трябва да се върнем към нормалния начин на живот. Всеки желае това, но въпросът е как да го направим, за да бъде най-безболезнено за всички. БГНЕС: Ние говорим в последно време за COVID-19, но сякаш забравяме други страшни заболявания? Като сърдечно-съдовите, диабетът, ракът – това са трите бича, които унищожават нашето общество? Д-р Николай Увалиев: Мисля, че те не са забравени, но минаха на заден план заради критичната ситуация, напрежението, което се създаде. Има достатъчно медицински заведения, където тези болни продължават да се лекуват, не са закрити тези отделения. Може би чисто от информационна гледна точка минаха на заден план предвид по-актуалните проблеми, които излязоха с епидемията с COVID-19. А иначе това ще си останат, за съжаление, социално значими заболявания. Искрено се надявам COVID-19 да излезе от тази група, за да може цялото общество и целият свят да се успокоят и да завърнем към нормални условия на съществуване. БГНЕС: С какво обобщение можем да завършим това интервю, визирайки степента на опасност и степента на лечимост на заболявания, предизвикани от този вирус и последствията от неговото преболедуване? Д-р Николай Увалиев: Това, което разбрах за тези 3 месеца е, че не трябва да изпадаме в паника. Трябва да сме силни и да преодолеем първоначалния стрес, който обзема всички, когато научат, че са носители на вируса. А по отношение на самото заболяване разбрах, че то е лечимо като всичко в медицината. Но е много важно кога ще започне това лечение, тъй като във фазите на самото заболяване има моменти, в които при по-голямата част от пациентите то наистина може да се лекува успешно и самото заболяване да стане обратимо. Ефективното лечение трябва да започне във възможно най-ранните фази на дихателна недостатъчност. Това е най-големият проблем, който е причината за високата смъртност от заболяването, за приема в болниците. Ефективното лечение в този момент дава шанс за много добри резултати и за обратимост на заболяването и за оздравяване на тези болни. Когато пациентите дойдат в тежко състояние със сериозно настъпили промени в белодробния паренхим самото лечение става доста трудно, продължително, с неясен резултат и с много висок риск за самите пациенти. За това е важно да се прецени точният момент, когато пациентът трябва да бъде хоспитализиран, за да получи възможно най-адекватното лечение. То е свързано естествено с организация, с принципи на лечение, с лечебно-диагностичен план, с наблюдение, с ежедневна оценка и преценка дали това, което прилагаме в момента е достатъчно, дали трябва да включим нещо допълнително, за да осигурим добър край, свързан с излекуването на болния и той да се прибере вкъщи с най-добри чувства към екипа, който го е лекувал. /БГНЕС