След много сблъсъци с пациенти, които отиват късно на лекар или са се лутали много време къде да намерят специалист, какъв да бъде той и кога да направят съответната консултация, операция и пр., в съчетание с факта, че ракът на гърдата в България се диагностицира в по-късен стадий, в сравнение с останалите страни в Европа, а и в света, както и по-ниската здравна информираност на пациентките с рак на гърдата, дават основание на д-р Митова да търси решение на всички тези проблеми и да създаде нещо работещо.
„Започнах с алгоритъм, който да бъде за здравите, а след това с алгоритъм, който да бъде за вече диагностицираните с това заболяване пациентки. Отне ми около три години докато създадем всичко – от идеята до стартирането. За радост, намерих съмишленици в тази моя идея, които помогнаха изключително много и без които по никакъв начин нямаше как да се справя“, разказа д-р Митова.
Приложението с модула за здрави жени стартира миналата година през октомври – Световният месец за борба с рака на гърдата. Неговата цел е да достигне до повече жени, които да могат да се научат как да се преглеждат, кога да го правят, кога да се самопреглеждат и как, как да съхраняват информацията си и как да намерят конкретно правилния специалист.
„Продължихме със създаването и работенето върху модула за вече диагностицираните с рак на гърдата жени“, отбеляза специалистът и обясни, че при тези пациентки има много повече въпросителни и трудности кога и къде да отидат да се лекуват или да се проследят, затова и създаването на втория модул за диагностицирани с рак на гърдата е една идея по-трудно.
Д-р Митова посочи, че първият модул работи и резултатите са налице. Нейни пациентки, които са се прегледали и проследили в рамките на няколко месеца, благодарение на приложението, забелязвайки, че нещо се е променило в гърдите им, отиват при нея с думите, че имат нужда от преглед.
„Дори и един спасен човешки живот за мен значеше много. Днес те са много повече, което ми даде ясен знак, че работата ни не е напразна и продължихме да работим в тази посока“, каза тя.
Заболяването е по-често срещно при жени с фамилна анамнеза, т.е. с близки родственици (майка, леля, баба, сестра), които са имали рак на гърдата. „Жени, които са раждали по-късно, не са кърмили, след 30-годишна възраст, също са рискови. Жени, които са употребявали контрацептивни медикаменти също влизат в тази по-рискова група“, каза още д-р Митова и добави, че жени, на които между 10 и 25-годишна възраст е извършвана лъчетерапия, също са сред рисковите пациентки, както и жени, които са провеждали множество ин витро процедури с множество хормонални стимулации.
Има още много други рискови фактори, които дават основание на лекарите да се притесняват за своите пациентки и да искат от тях да се преглеждат редовно.
Оказва се, че и много жени не знаят, че носят рисковите фактори, именно затова в модула на здравите жени има въпросник-анкета за оценка на риска, в който са зададени всички необходими въпроси, които да посочат на жената кои са рисковите фактори.
„Ракът на гърдата първо се разпространява в лимфните възли в подмишницата, т.е. ако ние имаме съмнения за метастази, за разсейки в лимфните възли, то поведението и лечението на тези пациентки може да се промени и последователността да бъде различна, затова е много важно да се изследват и те“, обясни още д-р Митова.