Д-р Владимир Божилов: Ритъмът в сърцето на галактиката е вълнуващ

Какъв е „Ритъмът в сърцето на галактиката“ ли? Той е вълнуващ. Това разкри за БГНЕС астрофизикът д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

Интерактивният спектакъл ще открие първото издание на Международния фестивал за театър и наука „Театърът на чудесата“ в София, който ще се проведе в дните от 10 до 12 септември. В него участват още музикантът Анна Бочева и импро-режисьорът Живко Джуранов.

„За 2020 година Нобеловата награда по физика беше дадена за две от най-важните открития. Едното касае това, че има черни дупки в Космоса, а другото доказва, че в нашата галактика – Млечният път има огромна, свръхмасивна черна дупка. Какво прави тя – за това ще си поговорим на 10.09 с цялата публика”, каза още д-р Божилов, чиито основни интереси са насочени към изучаването на активните галактични ядра, космологията и търсенето на живот извън Земята.

По думите му масата на свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път е от порядъка на 4,5 млн. пъти масата на Слънцето.

„За щастие центърът на Млечния път е много далече от нас. В сравнение със Слънчевата система, центърът на Млечния път е на 27 000 светлинни години, така че няма опасност за нас“, заяви той.

От думите му стана ясно, че спектакълът му проследява живота на галактиките, които растат и се развиват като хората.

„Галактиките, след като се родят преминават през един много активен етап. Галактиките – тийнейджъри се наричат галактики с активни галактични ядра. Тогава тяхното сърце, тяхната свръхмасивна черна дупка изхвърля вещество и енергия със скорости близки до скоростта на светлината“, обясни астрофизикът и добави, че именно тези галактики-тийнейджъри са обект на активно изследване от страна на българските астрономи.

Д-р Божилов разкри част от откритията, с които ще запознае публиката на 10 септември в „Терминал 1“.

„Едно от най-вълнуващите открития, с български принос, е свързано с обяснението на поведението на обекти, които се намират далече и затова би трябвало да светят по-слабо. Представете си каква е изненадата на учените, преди повече от 50 години, когато откриват, че един далечен обект може да свети толкова силно, че само сърцето му да е по-ярко от всички други звезди в галактиката. Оказва се, че този мощен блясък се дължи на много специални процеси – вещество, което се ускорява около черната дупка и се изхвърля по посока на наблюдателя“, обясни той и обяви, че заедно със свои български и италиански колеги са установили, че излъчваната светлина от обекта се променя, защото тя се движи като змия, която пълзи към нас.

Попитан дали има живот извън Земята, ученият заяви, че все още няма доказателства за наличие на извънземен живот и, че извънземни кораби не са идвали на Земята в миналото, въпреки, че учените очакват както това да се случи, така и да имат близка среща от третия вид.

„От друга страна, както е казал Карл Сейгън – „Космосът е толкова голям, че ако сме само ние хората, ще е голяма загуба на пространство“. Според мен, като учен, като астрофизик, има голяма вероятност в близките години да намерим следи от микроорганизми на други тела, било то в Слънчевата система или други звезди около т.нар. екзопланети“, коментира той и добави, че не е изключено някога животът на хората да отиде на друга планета, а защо това да не е Марс?

„Изследвайки Космоса, търсейки други планети, други места, където човешкият вид може да се засели и да оцелеем, не трябва да забравяме, че трябва да опазим и нашата планета Земя“, убеден е той.

Ученият е категоричен, че за изучаването на Марс са необходими огромни инвестиции и трябва да си даваме сметка, че това ни изправя пред огромни предизвикателства.

Той каза, че мисията да се добие кислород на Марс не е невъзможна и посочи как това може да се случи.

„Там има въглероден диоксид. С помощта на специален процес може да разделим кислорода от въглерода във въглеродния диоксид и така да използваме кислорода за дишане“, разкри той и поясни, че тази възможност вече е била доказана, преди няколко месеца, с мисията "Пърсивиърънс" на НАСА, когато е бил проведен експериментът „Мокси“.

Според него най-вероятно няма да се налага и да се носи вода от Земята, тъй като по повърхността на Марс е открита течна вода, а кислород, както стана ясно вече може да бъде произведен.

„Ново изследване отпреди няколко дни показа, че ако мисията до Марс и обратно е до 4 г. количеството радиация, която би получил екипажът не е смъртоносно. Това означава, че ако се планира достатъчно добре една мисия до Марс, тя би била успешна и безопасна“, добави още астрофизикът.

Попитан дали космическият туризъм в бъдеще би навредил на планетите, ученият коментира, че тази година сме станали свидетели на една истинска революция, извършена от Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън – титани на космическата революция, които са показали, че Космосът вече е достъпен срещу няколкостотин хиляди долара.

„Къде започва Космосът? Най-общо приетата дефиниция за Космоса е 100 км. на повърхността на Земята. Това е т.нар. линия на Карман. От 100 км. височина човек се качва, вижда кривината на Земята. Ще видите, че Земята не е плоска. Може да направите космически експеримент, след което да се върнете. Целият този полет е от порядъка на няколко минути“, обясни Божилов и уточни, че този вид полет не е опасен дори и за неподготвен човек.

Не така обаче стоят нещата с междупланетарните пътувания.

„Ако говорим за мисии до Луната, на 400 000 км. от Земята, тогава човек трябва да е сериозно подготвен. Когато говорим за пътуване до други планети като Марс, където пътят е 9 месеца, само в едната посока, тогава става въпрос за много сериозна подготовка не само на физиката, но и на психиката“, каза той и подчерта, че една такава мисия продължава поне 2 години, която се споделя с шест души, поставени в тясно пространство.

Д-р Божилов изрази надежда скоро България да стане част от Европейската космическа агенция.

„Сега сме член, който е коопериращ. Ако в бъдеще станем поне асоцииран член ще може и българи да кандидатстват за астронавти“, отбеляза ученият.

Според него бъдещето ни е космическо, а това на астрономията и астрофизиката в България е много светло и добро. /БГНЕС