Д-р Захарий Кръстев: Заради липсата на приемственост, България е държава на 30, а не на 1300 години

България никога не е имала по-добра медицина, но няма добро здравеопазване. Това заяви в интервю за БГНЕС гастроентерологът д-р Захарий Кръстев, академик на Българската академия на науките и изкуства.

В момента не ни управляват експертите, а ни управляват партийци, без да са политици. Докато България не създаде политици и не вземе политическо решение да чуе експертите, няма да имаме добро здравеопазване. Това политическо решение трябва да се вземе от политиците в парламента и не трябва да бъде партийно зависимо.

Д-р Кръстев заедно с група съмишленици са предложили програма, с която да се примири медицината със здравеопазването.

В нея на първо място се предлага запазването на малката болница. „Тя е една църква, в която ходи местното население. Трябва да се намери финансов модел за нейното запазване“, каза д-р Кръстев, като посочи, че с подобен проблем се сблъскват и редица големи европейски страни. Така например, в малките болници във френските Алпи няма медицински персонал, който да преглежда и да се грижи за тамошните болни.

Важно място е отделено на спешната и бърза неотложна помощ. „Тук страданията са много и инвестициите са много големи. Инвестициите са в закупуването на скъпа апаратура, а страданията са на бабата, която не може да свали болния си дядо от 12 етаж, когато дойде Бърза помощ. За целта трябва да се създадат екипи от носачи, които могат да свалят тежкоболния човек. Инвестицията не е голяма, а кадрите могат да се създадат за 6-12 месеца. Ако не може да се свали болният човек, долу и шест скенера да ви чакат, нищо не можете да направите“, каза именитият ни гастроентеролог.

Той препоръчва също така да се промени лекарствената политика. „В момента българският народ трябва да доплаща, никой не си въобразява обратното. Ако има такива, които си въобразяват нещо друго, това са партийците“, подчерта д-р Кръстев. Проблемът е в това, че се доплаща за неща, които не помагат, от рода на природни продукти и хранителни добавки.

Един от най-големите проблеми остава финансовото осигуряване на медицинската дейност. България отделя много малко пари в сравнение със западните страни. Ако при нас тази сума е около 250 долара на глава от населението, то там тя се движи между 1500 и 7000 долара.

„Не може да се мисли, че с тези пари, които се заделят за здраве, може да имаме качествена помощ и апаратура“, категоричен е д-р Кръстев. В същото време той е против увеличаването на здравната вноска, защото тя ще натовари допълнително и без това приблизително 2 милиона работещи, които издържат 6,5 млн. души държава.

По отношение на заплащането на лекарския труд в последно време има динамика, но тя има един недостатък, а именно, че не е ясно откъде ще дойдат парите.

„В нормалните държави заплатата на лекаря е твърда и не е свързана с клиничните пътеки. Тя е свързана с неговата квалификация и неговия пост. Тя не зависи от това дали болницата е във фалит или не е“, заяви д-р Кръстев. Според него твърдото възнаграждение на медицинския персонал гарантира качеството на работа.

„Когато стигнеш това минимално ниво на разумната достатъчност на възнаграждение, от там нататък лекарят не се интересува от това колко пари ще получи отгоре, а колко добре ще бъде възприеман от пациентите. Това са едни невидими мотиви, които са много важни във формирането на възнагражденията“, добави експертът.

Той призова да се обърне особено внимание и на квалификацията на медицинския персонал, защото една голяма част от лекарите, които напускат страната, правят това, за да получат специализация. „Липсата на възможност за развитие на кадрите обезсърчава лекарите. Квалификацията трябва да бъде централизирана, централизиран трябва да бъде и конкурсът“, препоръчва д-р Кръстев, за да се избегне възможността за корупция.

Недостигът на медицински сестри е огромен. За да бъде преодолян, може да се използва американската система, която подготвя бързо такива кадри. Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието трябва да направят поетапна програма за въвеждането на обучаващите се медицински сестри в работа след първи курс.

За управление и ръководство на лечебните заведения експертът препоръчва добрият пример, от който да почерпим опит, да е от Албания. Там, когато се смени правителството, директорите на болниците веднага си подават оставката. След това, като дойде на власт пак тяхното правителство, другите си подават оставката.

„Такъв е горе-долу и моделът в България с едно "но": ние ги гоним. Не може да се гони директор на болница, защото не е от твоята партия. Всяка смяна води до срив от най-малко два месеца. Не трябва да се пипа при всяка политическа промяна нещо, който работи. Трябва да има мандатност. Виждаме до какво доведе немандатността през последните месеци“, призова д-р Кръстев.

Пандемията не отшумява, просто тежестта й намалява

Д-р Захарий Кръстев подчерта, че България е загубила населението на два града заради действията на своите партийци по време на пандемията от коронавирус. „Няма такава страна, която да загуби 70 хил. души поне – близо 38 от които в официална статистика, от вируса. Не си научихме уроците от пандемията, защото активно не се ваксинирахме“, каза той и добави:

„Аз съм може би единственият лекар, който не преглеждам неваксинирани. Защото нямам отношения с Касата. Твърдо смятам, че неваксинираните дискриминират ваксинираните. Пандемията ни научи, че не вярваме на науката“.

Според него България се справи добре с пандемията, защото имаше излишни болници. „И този голям обем излишни болнични легла дадоха възможност големият наплив от тежко болни в началото да бъде настанен, но пък тогава стана ясно, че няма достатъчно квалифицирани кадри, които да ги гледат. Нямаше дори анестезиолози“, отбеляза д-р Кръстев.

„Само Германия от целия ЕС имаше достатъчно анестезиолози, които да поемат тежко болните. Ако помните, с влакове караха тежко болните от Швейцария и Франция в Германия за лечение. Не можем да виним никого от здравната система за ситуацията. Другата страна е, че по принцип ние много късно търсим лекарска помощ, и всички упреци към предишни правителства са напразни“, посочи още той.

Криворазбраната свобода

В другите държави санкциите за неизвършване на профилактичен преглед са големи, затова у нас профилактиката на заболяванията е на такова ниво. И дори това да се счита за принуда, свободата у нас също е криворазбрана.

„Свобода означава да взимаш сам решения, като се съобразиш с правилата, които е приело обществото. Но, за съжаление, у нас българинът не взима решения сам – той е жертва на модела от онова време, когато трябваше партийният секретар да му каже какво да направи. Българинът не може 10 стотинки да изкара, иска да бъде назначен на работа – и това е описано още от Иван Вазов още в Следосвобожденска България, когато минаваме от един деспотичен строй в друг“, каза д-р Кръстев.

Той е категоричен, че България е държава не на 1300 години, а на 30 години, защото няма никаква приемственост между 1300-та години и тези сега. Така че държавни институции у нас се създават от около 30 години, подчерта д-р Кръстев.

През ноември предстои да излезе и новата книга на д-р Захарий Кръстев. Тя е съставена от 12 души, които отговарят на въпроси, поставени от него.

„Казва се „Епистоларна палитра“ и в нея ние си пишем писма. Разделена е на три части – „Човекът и хората“, „Религията“, и „Наука и философия“. Нашите деца и нашата памет са нашето безсмъртие, заключава книгата. Оказва се, че делението на клетките не е равномерно, а безсмъртието се запазва чрез клетката на баби, прабаби, и пр., тоест, безсмъртието е гарантирано още при залагането на живота. Така паметта е безсмъртна, защото се предава от поколение на поколение“, каза д-р Кръстев. /БГНЕС