Държавата ни брои със 70 въпроса

Националният статистически институт започва преброяване на населението, предаде репортер на БГНЕС. Въпросите са 70 на брой, попълват се бързо и лесно, уверяват от Института.

ИСТОРИЯ НА ПРЕБРОЯВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

От близо век и половина преброяванията у нас следват всички значими събития в българската история. През 1880 г. с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да организира и проведе преброяване. На 1 януари 1881 г. се провежда първото преброяване на населението в Княжество България. В младата българска държава тогава живеят 2 007 919 души, като домакинствата са средно по 6 лица. През 1887 г. след Съединението населението на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 домакинства. По това време едва 10% от населението е грамотно.

Населението на България расте до 1985 г. въпреки двете световни войни и националните катастрофи. През 80-те така и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта започва още през 70-те поради урбанизацията на страната и достига своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на населението след демократичните промени започва да влияе и външната миграция. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 г. отново за първи път сме под 8 милиона.

През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава - членка на ЕС. Тогава е и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едва 2.4 души. У нас най-много са били едночленните домакинства - близо една трета.

Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания - на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните изследвания е преброяването на столетниците през 1927 - 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години. За да издирят столетниците, анкетьорите са изминали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 г. по данни от преброяването им държавните чиновници са били 27 939, като най-много са работили в Министерството на войната - 6 455, а най-малко - в Министерството на външните работи - 224.

КОГО И КАКВО ЩЕ СЕ ПРЕБРОЯВА

Ще бъдат преброени всички хора, които пребивават на територията на България към този момент, независимо дали са български или чужди граждани, включително търсещите убежище и получилите статут съгласно Закона за убежището и бежанците.

От българските граждани, които не са в България към 7 септември, ще се преброяват тези, които отсъстват временно (за по-малко от една година) от страната. Българските граждани, които пребивават постоянно в чужбина, ще бъдат обект на преброяване в страните, в които живеят.

Няма да се преброяват чуждите дипломати и служителите в дипломатическите мисии на територията на страната; чуждестранните военни, които са на мисии в страната, и лицата в съставите на чуждестранните речни и морски кораби.

Ще бъдат преброени също така всички жилищни сгради и жилищата в тях, както и жилищата в нежилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят хора. Дори нещо повече, НСИ вече има географските координати на жилищните сгради и след преброяването ще бъде поставена основата на статистически регистър на жилищата в страната.

За преброяването не е важно дали сме собственици, наематели или наемодатели, а в какви условия живеем, за това как стигаме до работното си място, дали хората с увреждания имат затруднения при достъпа до собствения си дом, дали търсим активно работа. /БГНЕС