Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания - на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните изследвания е преброяването на столетниците през 1927 - 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години. За да издирят столетниците, анкетьорите са изминали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 г. по данни от преброяването им държавните чиновници са били 27 939, като най-много са работили в Министерството на войната - 6 455, а най-малко - в Министерството на външните работи - 224.
КОГО И КАКВО ЩЕ СЕ ПРЕБРОЯВА
Ще бъдат преброени всички хора, които пребивават на територията на България към този момент, независимо дали са български или чужди граждани, включително търсещите убежище и получилите статут съгласно Закона за убежището и бежанците.
От българските граждани, които не са в България към 7 септември, ще се преброяват тези, които отсъстват временно (за по-малко от една година) от страната. Българските граждани, които пребивават постоянно в чужбина, ще бъдат обект на преброяване в страните, в които живеят.
Няма да се преброяват чуждите дипломати и служителите в дипломатическите мисии на територията на страната; чуждестранните военни, които са на мисии в страната, и лицата в съставите на чуждестранните речни и морски кораби.
Ще бъдат преброени също така всички жилищни сгради и жилищата в тях, както и жилищата в нежилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят хора. Дори нещо повече, НСИ вече има географските координати на жилищните сгради и след преброяването ще бъде поставена основата на статистически регистър на жилищата в страната.
За преброяването не е важно дали сме собственици, наематели или наемодатели, а в какви условия живеем, за това как стигаме до работното си място, дали хората с увреждания имат затруднения при достъпа до собствения си дом, дали търсим активно работа. /БГНЕС