"Да откриеш Америка" - 120 г. дипломатически отношения САЩ-България
ДА "Архиви" открива изложба, посветена на българо-американските дипломатически отношения.
Официалната история на българо-американските дипломатически отношения започва на 6/19 септември 1903 г., когато американският президент Теодор Рузвелт изпраща Джон Бринкерхорф Джаксон за свой извънреден пратеник и пълномощен министър в България, акредетиран едновременно в Турция, Гърция и Румъния със седалище в Истанбул. Същият ден – деня на Съединението, на тържествената церемония в двореца, княз Фердинанад отбелязва, „че е дълбоко трогнат от чувствата, благопожеланията и симпатиите, които правителството на САЩ засвидетелстват с отварянето тук на едно дипломатическо представителство“, а по-късно Джон Джаксън докладва във Вашингтон изразеното задоволство от назначаването на американски дипломатически представител в България. В историческата наука често пъти датите на установяването на двустранни дипломатически отношения предизвикват спорове. В този смисъл ДА „Архиви“ представя документи, които проследяват най-ранните контакти, „трасирали“ пътя на официалната дипломация. Няколко десетилетия преди Освобождението на България, генералният консул при американската легация в Цариград Юджин Скайлър е изпратен в България непосредствено след Априлското въстание с „номиналната мисия да изучи търговските условия за евентуалното откриване на американско вицеконсулство, но всъщност – да разследва събитията, които възбудиха толкова много общественото мнение в Европа“. Той е придружаван от Джанюариус Макгахан, кореспондент на „Ню Йорк Хералд“ и лондонския „Дейли нюз“. До откриване на вицеконсулство не се е стигнало, но двамата американци допринасят много за осведомяването на правителството и обществеността в САЩ за жестокостите по време на Априлското въстание. Сред имената на първите представители на неофициалната дипломация следва да споменем д-р Илайъс Ригс и Албърт Лонг, които заедно с Константин Фотинов, Петко Славейков, Христодул Сичан-Николов и Неофит Рилски преведоха на новобългарски най-важната книга – Библията. Други американци - Джеймс Франклин Кларк и съпругата му Елизабет, Флойд Х. Блак, Уйлям Хал, положиха усилия за изграждането на модерните за времето си „американски“ училища в Пловдив, Самоков, Ловеч, София. Не случайно Робърт колеж в Цариград е признат за учебно заведение с национално значение за България, а мнозина от възпитаниците му са сред строителите на съвременна България. През 1914 г. България изпраща своя първи пълномощен министър в САЩ – Стефан Панаретов, възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж. Така двете държави, които се намират на различни континенти, потвърждават сърдечните отношения между народите си и дават възможност за по-голямо сближаване в търговските, политическите и културни отношения. Поставя се началото на двустранни отношения, които въпреки известно прекъсване, днес отбелязват 120 години.
Настоящата изложба е реализирана по идея на МВнР, дирекция „Америка“, от Държавна агенция „Архиви“ с участието на Научния архив на БАН и има за цел да очертае развитието на различни аспекти на отношенията между двете страни. С документи и фотографии са показани основни моменти от откриването на дипломатически представителства на САЩ в София и на България във Вашингтон, сключените двустранни договори, спогодби и конвенции.
Едновременно с това следва да се подчертае, че изложбата не пресъздава само и единствено дипломатическите отношения между двете страни, а ги поставя в широкия контекст на културното общуване и в биографичния профил на видни личности, оставили трайна диря в културната памет на двете нации.
Отделено е място на първите българи, получили образованието си в американски учебни заведения, както и на онези, повярвали в „Американската мечта“ и устроили живота си зад океана.
Особено място е отредено на двустранните отношения през последните 20 години.
В изложбата са включени документи и снимки от фондовете, съхранявани в Централния държавен архив, Държавен архив – Шумен, Благоевград, Ловеч, Пловдив и Сливен, и Научния архив на БАН.
За първи път в експозицията са включени: заповедта за свободно придвижване на Макгахан в Османската империя; портрет на Удроу Уилсън от Сирак Скитник; портрет на Чарли Чаплин от Константин Щъркелов; снимка на президента Франклин Делано Рузвелт с посвещение на Симеон Радев; фотография на Асен Кермекчиев, почетен консул на САЩ в България; картината на Борис Зографов „Типове от Чикаго“; албуми от българско участие в търговски и културни изложения в САЩ и др. /БГНЕС