Те научиха как се правят бижута, как се шият играчки, как се бродира, колко сложно е да се направи дърворезба, както и че е въпрос на майсторлък да се правят съдове от глина.
На колелото прави ваза 8 годишният Борис Кръстев.„С помощ от приятел я изградихме и вътре източихме водата. Мотивът да седна на колелото беше, че може да стане хубава, да стане като ваза за цветя”, обясни Борис.
Георги Пулев е довел 6-годишната си дъщеря с цел да разгледа и усети занаятите. „Тя обича да работи с глина. Обича ръчно-изработени неща да гледа и да прави”, коментира Пулев.
Погледът на посетителите привлича дърворезбата на Димитър Христов, който се мести от София в село Боженица. Негово дело е иконостасът на етрополския манастир. Мъжът със задоволство коментира, че децата проявяват интерес към занаята му. „На децата им е много любопитно. Много им е интересно как, с длетото, от едно парче дърво започваш да оформяш нещо”, каза резбарят.
Той с огорчение добави, че малцина са онези, които купуват дърворезби, затова му се налага да се издържа като прави мебели и отбеляза, че резбарството отмира. „Умират старите занаяти. Мои колеги са си купили копир фрези и работят с тях, а в същото време традицията умира. Сега сме 200 човека, които правим дърворезби, а преди са били много”, сподели той. Въпреки това не се отказва да се занимава и е категоричен, че ще пази традицията, защото обича занаята си и ще го поддържа докато е жив.