- Какво направиха стимулите? -
Още през 2014 г., при очертаващата се дефлация, ЕЦБ стартира програмата си за стимулиране на изкупуването на облигации, за да се опита да стимулира цените и икономическия растеж.
Инструментът действа чрез изкупуване на облигации на пазара, което понижава или задържа лихвените проценти както за държавите, така и за корпоративните инвеститори и потребителите.
При положение че лихвените проценти вече са на исторически ниски равнища, програмата е начинът, по който ЕЦБ се опитва да стимулира икономиката.
През 2020 г. банката стартира нов план, за да поддържа разходите по заемите под контрол и да преведе икономиките през пандемията от коронавирус.
И двете програми са натрупали активи за трилиони евро.
Ако оставим пандемията настрана, темповете на растеж се подобриха, както и данните за заетостта в цялата еврозона, но инфлацията трудно се приближи към целта на ЕЦБ от два процента.
- Как се промени инфлацията? -
Рязкото нарастване на инфлацията започна първо след началото на пандемията от коронавирус, тъй като блокирането наруши веригите за доставки и повиши цените, а моделите на търсене се изкривиха.
Надеждите за забавяне на инфлацията отслабнаха след руската инвазия в Украйна. Войната предизвика рязко повишаване на цените на енергията, суровините и храните, като еврозоната усети най-силно ценовия натиск.
От ситуация, в която инфлацията беше трайно ниска и отказваше да реагира на мерките на ЕЦБ, сега външните сили я поддържат трайно висока.
С оглед на целта на ЕЦБ да сведе инфлацията до два процента в средносрочен план, тревожните данни предизвикаха промяна на курса.