„В този смисъл не е добре да бързаме, а да целим да се направи всичко както трябва, защото по фасадата има много детайли, които трябва да бъдат пипнати, всички тези плочки са направени специално за нея. Има медальони с лицата на духовници, които имат отношение към нашата свобода, така че по-добре да направим нещата детайлно. Опитваме се ремонтните дейности да се случват докато сме вътре в сградата, тоест учебният процес продължава, за което спомага добрата координация между строителите и проектантите“, коментира още той.
Деканът на факултета обясни, че процесът по обновяването на факултета се е забавил заради това, че проектът е направен много отдавна. „Този проект трябва да се осъвремени, има промени, които са се случили междувременно, има и хора, участвали в него, които вече не са между нас, така че тези неща като ги съберете, са предпоставка за забавяне. Ние не говорим обаче за драматични забавяния, работата върви, но просто в крачка се решават тези проблеми“, посочи още доц. Найденов и разказа, че през първото десетилетие на новия век се е осъзнала необходимостта от ремонт за подсигуряването на сградата като конструкция. „Освен подпочвените води под факултета, трамвайните линии и метрото бяха компрометирали до голяма степен основите. Като прибавите и наводнението в едно от помещенията, което се използваше за ресторант, се стигна до заключението, че сградата е компрометирана откъм основите. Първоначалният опит за ремонт започна през 2009г., Светият синод като собственик на сградата изготви проект, но той не беше реализиран, тъй като парите не стигнаха. Едва десетина години по-късно с помощта на Министерски съвет започнахме ремонтните дейности, като те са свързани първоначално само с укрепване на сградата. Това нещо вече е направено-цялата сграда е снабдена с бетонни шайби, които започват от основата и стигат до покрива, като целта е по този начин да се укрепи сградата“, обясни деканът и продължи: Резултатът е осезаем, по този начин сградата не шава, когато минава наблизо трамвай, а и преди при всяко едно земетресение, където и да е, се усещаше как вратите се отваряха, библиотеката зад мен се отваряше и това беше сигнал, че нещо не е наред. Сега вече това е преодоляно и живеем и учим в една стабилна сграда, издръжлива на високи нива на земетресение - до 9 по Рихтер.