Делото на Хю Грант срещу Рупърт Мърдок няма да влезе в съда

Истинските криминални драми, в които никой не печели, освен адвокатите, не са от филмите, които направиха Хю Грант известен. Главната му роля в дългогодишния съдебен процес срещу вестник "Сън" за телефонно хакерство доказва, че реалният живот е много по-неуспешен и разочароващ от филмите.

След като повече от десетилетие води кампания срещу това, което нарича "най-лошите ексцесии на олигархичната преса", Грант се споразумява с Рупърт Мърдок, когато му е предложена такава "огромна" сума пари, че ако продължи, ще трябва да плати още по-големи разходи.

Правните спорове не са с щастлив край. Правна разпоредба със загадъчното наименование "част 36", предназначена да насърчи страните да сключват споразумения и по този начин да избегнат дълги съдебни процеси, позволява на много богати хора като Мърдок да направят предложение, което техните опоненти не могат да откажат. Всичко това подчертава факта, че гражданските съдилища, предназначени за уреждане на парични въпроси между двете страни, не са непременно най-доброто място за въздаване на справедливост, когато става дума за принципни въпроси.

Разбираемо е колебанието на Грант при разходите за продължаване, които той оценява на 10 млн. паунда. Но това означава, че обществеността няма да чуе доказателства за предполагаеми кражби с взлом, следене на коли и подслушване на телефони, както и за подправяне на медицински документи, които Греъм Джонсън, журналист, чиято работа е цитирана от Грант, описва като "истинска криминална книга". Нито пък висшите ръководители на News Group ще бъдат подведени под отговорност за други предполагаеми простъпки.

Времето, прекарано в съда, може да е струвало на Мърдок около 1 млрд. паунда и повече, а на собствениците на Mirror Group Newspapers, Reach, толкова много, че бизнесът им да бъде сериозно засегнат. И все пак това остави у участниците в кампанията усещането, че справедливостта далеч не е възтържествувала. Въпреки че принц Хари и Дорин Лорънс продължават да водят дела срещу издателите на вестници, които ще бъдат разгледани в началото на 2025 г., със сигурност е време да се разгледат отново други възможности.

Грант, който използва публикация в X (прегледана над половин милион пъти за няколко часа), за да каже последната си дума за това, което отказва да нарече "пари срещу мълчание", дарява парите от споразумението на активисти за пресата като Hacked Off, които отдавна настояват за допълнително разследване на стандартите и поведението на печата.

Групата вероятно ще използва тези пари, за да настоява за политическа реформа. В социалните медии тя предупреди политиците, че подкрепата от "нерегулирани вестници" ще бъде "електорална отговорност" в годината на изборите. Грант ретуитна това, като добави "Да @Keir_Starmer nb".

И все пак шансовете на лейбъристите на Стармър да заемат публична позиция по отношение на реформата на пресата в годината на изборите, в която очакват победа след 14 години, са по-малки, отколкото Грант да стане министър-председател, вместо да изиграе ролята в киното. Лидерът на лейбъристите е заявил в частен разговор, че не смята реформата на пресата за свой приоритет.

Някои от лейбъристите смятат, че нападките, които Анджела Рейнър понася в пресата заради данъците си, са типичен предупредителен знак от вестникарската индустрия, която обича да показва мускули по време на промени. И все пак се смята, че Рейнър едва ли ще иска да оглави кампания за по-строга реформа на пресата.

Въпреки това политиците и в двете камари, както и извън тях, търсят какво може да се направи, за да се сложи точка на тази сякаш безкрайна сага. Подобряването на стандартите в печата би било от полза за всички./БГНЕС