И точно както става в една демокрация, която гарантира правото на личен избор, единият бивш президент, реши да мълчи по отношение на актуалните политически събития, а другият, бивш преговарящ работи върху кариерното си израстване чрез публични изяви и критики срещу външната политика на правителството. Но, какво стана с техните позиции относно Преспанския договор след приемането ни в НАТО, този голям успех на македонската външна политика? Нищо. Навремето Джордж Оруел написа, че интелектуалците не променят мненията си, те просто загиват при сблъсъка с действителността.
Точно тези уроци трябва да имаме предвид при спора с България.
Има и още нещо, което би трябвало да сме научили. И това е свързано с отношението между историята и държавната политика. Независимо от факта, че либералната демокрация е открита за всякакъв вид интерпретации на историята, държавната политика няма тази свобода - да избира каквото си пожелае. В програмата на индийската националистическа партия Джаната пише, че почти цяла Азия е част от историческа Индия, но това не е държавната политика на страната. Полагането на основите на македонската идентичност върху античната гръцка култура и история от страна на македонската държава бе грешна политика, която се разби пред категоричната международна действителност. Нейните автори продължават да смятат, че са прави. И в това не са сами.
Историци и интелектуалци продължават да живеят със заблудата, че всеки народ има право да изписва собствената си история така както иска. Нациите, тези "измислени" общности, съгласно разбирането на Андерсън, все пак не са напълно "измислени" общности. Съществуват исторически факти и нещо, което се казва обективна научна истина. Няма празни страници, които да бъдат изписани от страна на новите народи. Страниците са запълнени от старите народи и пространството за дописване е ограничено.