Денко Малевски: Не осъдихме грешките, политици имитатори провалят Македония!

Изправени пред новото външнополитическо предизвикателство - спорът с България, ние по един красноречив начин доказваме, че нищо не сме научили от предишния спор - този с Гърция.

Критиците на Преспанския договор, както сред политиците така и сред интелектуалците, твърдят, че "работата е свършена", "предателството е извършено", а държавата вече е в НАТО и сега безпрепятствено може да имитират поведение, което да доведе до тридесетилетна блокада на бъдещето ни и нейните народи. Те въобще не осъзнават, че "работата" никак не е свършена, нито на международен, нито на вътрешен план. Точно там, нещата никога не са "готови".

Над 80% от гърците са срещу Договора, който позволи "гръцкото име Македония" да се използва за наименованието на славянска нация и език. По-голямата част от македонците пък смятат, че е извършено национално предателство с промяната на името. Този човешки вулкан, изпълнен с гняв от двете страни на границата на Преспа, бе продукт от съвпадението на интересите на Запада в битката си за голямо влияние на Балканите и храбростта и неволите на лидерите на двете леви партии - СДСМ и Сириза. Но, националистическият наратив, който е причина №1 за страшното забавяне на страната към евроатлантическите интеграции, както и техните представители, никога не бяха открито и масово подложени на сериозна критика както от политическите, така и от научните среди в Македония.

На никого никога не му хрумна на ума да направи онова, което сега американските политически институции се опитват да извършат срещу бившия президент Тръмп: да му забранят завинаги да се занимава с политика. Основният слоган на бъдещите носители на властта бе да не се създават "вълнения". За тях бе много по-важно да омилостивят тогавашния президент да им връчи мандата, отколкото да проговорят публично за неговата и на правителството грешна политика за "антиквизация" на страната.

Така ние пропуснахме сериозния дебат в обществото за това кой, кога и по какъв начин въвлече страната в един спор за идентичността, който за разбиращите от международна политика, бе ясно, че ще приключи с наша капитулация.

Напълно недокоснато остана доминиращото националистическо разбиране, че ние винаги сме прави, че нашите политици и учени нищо не са сгрешили, когато положиха основите на нашата идентичност върху гръцката история и култура. Ние не направихме никакъв опит да обясним случилото се, поне за да не повторим грешките отново. И така, с ореола на национални герои, които не са извършили национално предателство, едно ново поколение македонски политици, днес иска да дойде на власт.

Това поколение, използвайки накърненото достойнство на народа и неговия искрен/но неграмотен/ патриотизъм, проблематизира Преспанския договор и отхвърли Споразумението с България. Какво ще стане, ако тези сили дойдат на власт и имат възможност да изпълнят заканите си?

Крехкото мнозинство на управляващата коалиция допуска всякакви възможни комбинации за промяна на властта в парламента. С демократизацията на македонското общество и отсъствието на страх сред депутатите от полицейски произвол и намеса в техния живот, всякакви комбинации за промяна са възможни, включително и паричните.

Много бързо може да заприличаме на политическата система в една държава, която дълго време носи пламъка на свободата и демокрацията - Франция, когато тя изпадна в тежка политическа криза. В четвъртата френска република, малки и незначителни политически партии в парламента решаваха съдбата на правителството и така средната продължителност на кабинетите бе 8 месеца.

Големият външнополитически въпрос, деколонизацията, нямаше как да бъде решен, защото се стигна до пълна парализа на системата и страната бе изправена пред гражданска война през 1958г. Да, тогава мощната Франция бе член на НАТО и ЕС. А, какво да кажем за днешна наранена Македония? Много наши политици и интелектуалци си играят с нейната съдба и се държат като слон в стъкларски магазин. /БГНЕС

-----------------------------------------------------------------------

Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в „Плусинфо”. /БГНЕС