Десислав Дионисиев: Властта създаде тежко чувство на дълбока несправедливост

Фирма Биопрограма съществува почти 30 години и в момента в нея работят повече от 200 души. През едногодишния период на криза, ние не получихме никакви държавни стимули и подкрепа, най-вече защото българската система на държавна помощ изначално е направена така, че да се откажеш да прибягваш до нея,освен ако не е наистина последната ти възможност за оцеляване.

Процедурите са силно и неоправдано усложнени, утежнени с купища ненужни изисквания и сблъскващи се с непреодолими (понякога) пречки. Винаги вариантите са два – да получиш нещо е точно толкова сигурно, колкото и да останеш с "празни ръце". И ако вероятността да получиш някаква помощ (което всъщност за нас означава да ни върнат част от парите, които преди това са ни взели с някое от задължителните месечни или годишни плащания към държавата) е свързано с неоправдано голямо количество работа под формата на справки, списъци, формуляри, задължение за изчистване на всички дължими суми към държавни и други служби (които между впрочем са няколко за месеца) и поради това Счетоводният отдел трябва да работи допълнително, обмисляш ситуацията и решаваш, че не, няма да се възползваш точно от тези „напъни” на тази държавата да ти помогне. Защото е нелогично и дори обидно, да си задължен ежемесечно, дори ежеседмично да изписваш купища документи, поискани от държавата, да изплащаш десетки задължения и данъци, отново поискани от държавата, да посрещаш допълнителните разходи свързани с кризата, да реагираш на нуждите на служителите си, порoдени от правителствените ограничения и затваряния и като капак – отново да доказваш, че “съществуваш”. Затова, ако можеш, не доказваш на държавата, че работиш и си жив, а просто го правиш. И сам се грижиш за нуждите си и нуждите на твоите работници и служители.

Как, според мен, изглеждат последствията за икономиката на страната от това странно положение, в което изпаднахме през последната година, наречено с термина „пандемия“?

Проблемите на българската икономика са много и с годините те се трупат, без да виждаме и усещаме да се полагат нужните усилия за решение дори на една част от тях. С настъпилата "ковид криза”, усилията за тяхното решение бяха подменени от пропагандни напъни, насочени към опит за излизане от пандемията, но в действителност – задълбочаващи съществуващите проблеми.

Съвсем схематично ще се опитам да маркирам някои от тях така, както аз ги разбирам и усещам в ежедневната си работа.

Във финансовата сфера – задлъжнялостта на държавата расте и надежда за спирането на тази тенденция не се вижда. Решението за приемане на еврото, което да замени национална ни валута, се възприема от политиците и обществото като спасение и крачка в правилна посока. Според мен, този акт обаче трябва да се разглежда и като загуба на национален суверенитет, лишаване на държавата от важни финансови лостове за влияние в тежки икономически ситуации. Темата не се обсъжда и дебатира достатъчно, сериозно и откровено. Напротив, надеждата е, че европейската финансова система ще реши всичките ни проблеми и ние ще се окажем дори печеливши. Усилията се насочват главно до това да се запазят вложенията на гражданите, но не и да се намери по-добро решение за икономиката на България.

Тежката демографска криза, преплетена с ниското образователно ниво на населението в трудоспособна възраст, е един допълнителен фактор, който се проявява и усложнява положението в икономиката в този период.

Въпреки високото ниво на безработица (каквото и да ни говори официалната статистика, то е такова), липсата на квалифицирани кадри – най-вече в провинцията, по време на кризата остана и дори нараства постепенно. За нас се оказва еднакво трудно да намерим добри кадри и сега, както и преди. Като добавим факта, че образованието се оказа първата и логична жертва на пандемията, мисля, че ситуацията няма да се промени в следващите години.

Затворените училища и детски градини поставиха нерешими задачи пред работещите отрасли, като на практика принудиха много служители да излязат в принудителен отпуск или да се молят за работа у дома, което е възможно за администрацията и за някой професии, свързани с програмиране и контрол чрез мрежата. Така, в най-привилегировано положение се оказа държавната администрация, за сметка на хората на труда в реалния икономически сектор, произвеждащ стоки и услуги.

Постоянни транспорти трудности, в следствие на транспортни проблеми в Европа и глобалната криза в контейнерните превози, спъват и без това затруднения износ на стоки от страната. Непрекъснати опашки от камиони по границата, отлагане на подаване на контейнери, поради липсата им и съкращаването на обема и броя на морските линии, е реалната картина, която засяга работещите фирми.

На този фон безпринципното раздаване на средства от властта и лично от министър-председателя, създаде и продължава да създава тежко чувство на дълбока несправедливост.

Оказа се, че начин да реши човек/фирма/организация/вероизповедание проблемите си, е да попадне на точка от маршрута на джипа на министър-председателя и… неговата „вълшебна пръчица“ решава всичко. Не се вижда сериозен, обоснован и справедлив подход при разграничаването, степенуването и решаването на проблемите в икономиката, социалната сфера, културата, спорта. В същото време медиите ни натрапват – многократно на ден – как проблеми се решават мимоходом, с един поглед и жест, с няколко „лакърдии”, като че ли това е нормалният и естествен начин за управление на държавата.

Бих могъл да продължа с теми за едностранчивото развитие на икономиката, инфлационните процеси и повишеното търсене на недвижимости, с цел съхраняване на спестявания. Или поставянето на страната ни в пълна зависимост от решенията на някои доминиращи държави в ЕС, което не само създава чувство на подчиненост и послушно поведение на институциите, но е и факт, зад който се крие медиокрацията на управленските ни кадри. За съжаление, списъкът е дълъг и неизчерпаем. А и моята цел е да работя и да водя фирмата си по правилния път, въпреки трудностите, които ни заобикалят. И се надявам да го правя добре и още години напред. /БГНЕС

------------------------

Десислав Дионисиев е един от големите и успели бизнесмени в страната. Той е изпълнителен директор на „Биопрограма”, която от три десетилетия се занимава с производство на храни, чайове и пчелен мед.