Детелин Димитров: Ефекти от предоставянето на военна помощ за Украйна

Споровете дали решението за предоставяне на военна помощ за Украйна е политическо са безсмислени, тъй като то не може да бъде експертно, докато мотивите за вземането му могат да бъдат от емоционално естество, хуманитарно или прагматично, като в случая е комбинация от трите, но най-важно е, че беше взето правилно политическо решение, макар и закъсняло с половин година.

На снимката: Детелин Димитров, външнополитически наблюдател

Относно хуманитарната компонента на помощта за украинците цари пълно съгласие, емоционалната извади стари вражди и противопостовяне в българското общество по оста русофили-русофоби, но прагматичната компонента, която е най-близо до експертната оценка, беше оставена някак встрани.

Всъщност, след хуманитарната, тя е най-важна, тъй като България, наред с останалите съюзници от НАТО взе решение за увеличаване разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), което в цифри означава около 3,5-4 млрд. лева годишно. Наред с това, за постигане на пълна оперативна съвестимост със съюзниите от НАТО, българските въоръжени сили трябва да извършат модернизация на въоръжението си с натовски образци военна техника, като в обозрими срокове да заменят остарялото съветско въоръжение, което е или с изтекъл ресурс и трябва да бъде утилизирано, или е несъвместимо с това на западните съюзници, особено това от системата на противовъздушната отбрана, или се правят неимоверни усилия и разходи за продължаване летателния ресурс на руските самолети на въоръжение в родните ВВС.

България и Унгария бяха единствените страни от Източна Европа, които не предоставиха излишното си съветско въоръжение в помощ на Украйна, докато всички останали, дори и съседна Гърция предадоха от резерва си различни количества въоръжение, вкл. танкове и бронетранспортьори, което беше или предстои да бъде заменено със западни образци. Словакия предостави дори системата си за противовъздушна отбрана С-300, която остава най-модерната в бившия социалистически блок отпреди падането на Берлинската стена, от която България трудно може да се лиши, поради това, че повечето ПВО системи, като "Волхов", "Нева", "Куб", "Оса", "Шилка", бяха извадени от употреба и законсервирани, а други, като "Двина" и "Круг" бяха нарязани или предадени във военно-историческите музеи.

Освобождаването от старото съветско оръжие, отваря реална възможност в максимално кратки срокове Българската армия (БА) да се снабди с по-съвременно въоръжение, отговарящо на стандартите на НАТО. Към решението с какви типове и образци военна техника и въоръжение трябва да се снабди БА трябва да се подходи след многопластова експертиза, относно особеностите на съществуващата инфраструктура, на възможностите на икономиката, климатичните условия, задачите, които стоят за решаване пред БА. Много важно е тази оценка да бъде направена съвместно със западните ни съюзници, които могат да предоставят заместващи способности. Очакваната експертиза трябва да стъпи върху изводите от театъра на военните действия в Украйна, където тактиките, силите и средствата за воденето на боя се промениха в хода на войната. Като особено важни се откроиха липсата на модерни средства за противоракетна отбрана и борбата с дронове, както и на далекобойни ракетни и реактивни системи за залпов огън, но от друга страна леките пехотни подразделения, успяха да компенсират липсата на голяма ударна мощ с високата си мобилност.

Според мнението на военни експерти на дневен ред идва актуализацията на редица задания за нови образци военна тахника за БА. Например, в отпадналото вече задание на Министерството на отбраната за нова Бойна машина на пехотата, е имало изискване да бъде въоръжена с 30мм автоматично оръдие, да бъде колесна, да може да изпълнява функциите си в следващите 30 години и т.н. Taka формулирано, заданието е било противоречиво, тъй като в армиите от НАТО масово навлизат 40мм автоматични оръдия, като се въвежда дори 57мм автоматично оръдие. Друго противоречиво изискване е било БМП да бъде колесна, а не верижна, което създава неимоверни логистични трудности за обслужване и подмяна на 900 гуми, тъй като в България не се произвеждат такива размери и типове гуми. Как би се осъществило снабдяването на армията с подобни гуми при затруднени линии за снабдяване - нещо, което беше наблюдавано по време на Ковид блокадата, а сега и във войната в Украйна?!

Цената също не е никак маловажна, тъй като всяка една гума от този тип, преди поскъпването от последната година беше на цена над 2500 евро в най-евтиния си вариант, следователно само еднократната подмяна на гумите би струвало над 2,25 млн. евро на изхода на завода производител, при това за 6 колесна машина, докато за 8 колесна един комплект е не 900, а 1200 гуми. Отделно трябва да се калкулира натоварване, доставка, разходи по съхранение и пр., като добавим и бързото стареене и разрушаване на гумите по каменист терен. Единственото преимущество на колесните машини е способността им за по-бързо придвижване на собствен ход по шосейната мрежа, което обаче води до по-бързо износване на двигатели, трансмисии, гуми, по-често обслужане, смяна на масла и консумативи. От друга страна при верижните машини разходите по поддръжката са значително по-малки, веригата не остарява и не губи свойствата си толкова бързо като гумата, звена за вериги и цели вериги могат да се произвеждат в съществуващите в момента предприятия на територията на България. Не напразно основните бойни машини на двете най-големи армии в света са верижни, като съседна Гърция също е с верижни машини, при това собствено производство.

България има необходимите потенциал и мощности за производство на такъв тип машини и не е лошо де се мисли и в посока на офсетни сделки при превъоръжаването с последващо разкриване на капацитети за поддръжка, а защо не и производство на бойни бронирани машини и от българския военно-промишлен комплекс. Ако има воля за това, ще се намери и начин.

Получаването на нови образци въоръжение и техника може да спомогне за оздравяване на държавните фирми под шапката на министерството на отбраната. МО може да възложи проектирането, построяването и поддържането на необходимият сграден фонд – паркови територии за съхранение на техниката, ГСМ съоръжения, работилници, АВ складове и т.н. Това е необходимо поради факта, че габаритните размери на образците сухопътна бойна и спомагателна техника на НАТО значително превишават габаритите на експлоатираната от БА понастоящем военна техника, респективно на парковите и гаражните клетки. Инфраструктурата за съхранение на техниката за ВВС и ВМФ също коренно се различава от сега съществуващата у нас.

И не на последно място, получаването на нови образци техника и въоръжение е добре да се обвърже с възможностите за усвояване на техническата поддръжка и ремонта на тази техника и въоръжение в съществуващите 6 големи военно-ремонтни бази на държавния холдинг ТЕРЕМ. Такова решение би имало дългосрочен положителен ефект върху работата и финансовите резултати на холдинга, който решава проблемите с натовареността, обучението, подготовката и мотивацията на работещите във военно-ремонтните заводи, повишаване интереса към иновации и високотехнологично развитие, разширяване на дейността и разкриването на нови работни места в райони с повишена безработица, а не на последно място по важност, облекчава се държавният бюджет.

Както може да се види, ползите от взетото неотдавна политическо решение за предоставяне на военна помощ на Украйна са не само в посока на увеличаване на доверието към България от нашите съюзници и партньори, но при добро планиране и близко сътрудничество със страните от НАТО и ЕС, би увеличило възможностите за качествен скок в развитието на въоръжените сили на България, нарастване на способностите на БА и решаване на проблема с оперативната съвместимост на българското въоръжение с това на съюзниците от НАТО. /БГНЕС


Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.