Детелин Димитров: Кремъл опитва да интернационализира войната в Украйна
Спомняте ли си войната през 90-те години в Югославия. В един момент, когато видя, че няма да може да се справи със словенския, хърватския и босненския народи, югославският диктатор Слободан Милошевич се опита да интернационализира войната, тоест да я прехвърли към съседите. Не успя, благодарение на твърдата позиция на международната общност (разбирай САЩ и НАТО) и със скромното, но съществено участие на България, българското министерство на външните работи и българските служби за национална сигурност, с което започна изграждането на доверие към нас у нашите западни партньори и бъдещи съюзници.
Спомняте ли си войната през 90-те години в Югославия. В един момент, когато видя, че няма да може да се справи със словенския, хърватския и босненския народи, югославският диктатор Слободан Милошевич се опита да интернационализира войната, тоест да я прехвърли към съседите. Не успя, благодарение на твърдата позиция на международната общност (разбирай САЩ и НАТО) и със скромното, но съществено участие на България, българското министерство на външните работи и българските служби за национална сигурност, с което започна изграждането на доверие към нас у нашите западни партньори и бъдещи съюзници.
Виждате ли нещо подобно и сега? От самото начало на инвазията в Украйна, Въоръжените сили на Руската Федерация използват територията на суверенната държава Беларус, която формално не е страна в конфликта. Но предоставя собствената си територия за инвазия в съседна страна, летища и логистика за руските военновъздушни сили, които бомбардират Украйна! Когато забуксува конвоят на войната в Украйна, Кремъл нареди специална операция и руски самолети нанесоха удари по села в пограничната зона на Беларус и обвини за това украинската страна. Благодарение на сателитните снимки на МAXAR, номерът на Путин не можа да мине, белоруският генералитет се опълчи на вдигналия кръвното Лукашенко и белоруската армия не беше хвърлена в братоубийствената война. Въпреки това, заплахите на Кремъл и руската пропагандна машина продължават да вършат успешно подривната си дейност, след като общественото мнение, дори и на Запад е възприело тезата на Кремъл, че използването на военна техника и сили или територия на страни от НАТО е пряка намеса в украинския конфликт и има опасност от избухването на Трета световна война.
Това никак не е далеч от истината, но какво би станало, ако хипотетично Лукашенко успее да преодолее по авторитарен начин несъгласието сред офицерския корпус и се впусне в украинската авантюра?! Автоматично би повишило риска и военната заплаха за съседните Балтийски републики и Полша. Разбира се, това отново не би било повод за война, така че НАТО да бъде принуден да задейства чл. 5 от Вашингтонския договор, но може дълго да се върви по острието на бръснача, докато някой не направи погрешната стъпка.
Не е ли странно, че светът все още не се е възмутил и не е осъдил режима на Лукашенко затова, че предоставя помощ на Кремъл в агресията му към Украйна. Не е ли време да му бъде казано дори да не помисля да включва армията си във войната в Украйна, а по-скоро да мисли в посока на прекратяване на логистичната подкрепа от територията на Беларус за руската армия. В противен случай, го очакват строги икономически санкции, подобни на тези в Русия. Прекратяването на логистичната помощ за атакуващите руски сили от белоруско направление би спасило хиляди животи, би предотвратило огромни разрушения на обсадения Киев и би увеличило шансовете за мир поне с една трета. Ако всички страни в конфликта и тези, които ги поддържат, истински желаят по-бързото прекратяване на войната в Украйна, трябва да предприемат инициативи, на първо място в ООН, не само за осъждане действията на Путин, но и на Лукашенко.
А Лукашенко има опит в дестабилизирането на Европейския съюз, като преди по-малко от година, по внушение на Кремъл, наводни Полша с мигранти от Близкия изток, Азия и Африка, създавайки хуманитарна криза, за справянето с която поляците отделиха много сили и средства. В сегашната обстановка с над милион и половина бягащи от войната украински жени и деца, Полша отново е пример за справяне с хуманитарна криза, а хвала Богу, такива способности показа и България, макар и в по-малък мащаб, но примерите на човечност ще останат в спомените на поколения украинци. В случай, че Кремъл осъществи плановете си докрай, в Украйна може да се очаква хуманитарна катастрофа, с милиони бежанци, което ще окаже изключителен натиск върху териториите, населението и икономиките на съседните на Украйна страни, включително България, с което не може да се справим без солидарната помощ на ЕС и съюзническата подкрепа на НАТО.
Така, че въпросът дали има или няма пряка военна заплаха за територията на България, аргумент с който политически се отблъсква разполагането на подсилващи сили на НАТО в страната, не е еднозначен. Да, пряха заплаха от военни действия на наша територия към момента няма, но плановете на НАТО за разполагане на военни контингенти в Балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България служат за възпиране на Русия и Беларус от интернационализиране на конфликта, за неговото ограничаване и елиминиране или поне минимизиране на възможностите за въвличане на НАТО във войната.
Мястото за дискусии по този въпрос в публичното пространство и парламента е логично и нормално. Въпреки това, секторът на националната сигурност, в която влизат не само специалните служби, но и министерствата на външните и вътрешни работи, на енергетиката, транспорта, селското стопанство, регионалното развитие и пр., е много чувствителен, особено в такава усложнена международна среда и война в близост до границите ни. Призивите за кадрови рокади, които напоследък зачестиха, би довело до излишни сътресения в сферата на националната сигурност. Не е тайна, че този сектор е неглижиран, а понякога умишлено или систематично разрушаван, с цел прикриване на икономическите и енергийни метастази, които продължават вече над 30 години, с мълчаливата, но задкулисна логистична подкрепа на Кремъл. Сътресенията на сектор сигурност точно сега би било в услуга, както на чакащите справедливо възмездие закононарушители, така и на Кремъл.
Основният приоритет сега пред всички нас, като общество, е справянето с икономическата (вкл. енергийна и социална) и хуманитарната (бежанска) кризи. И моята мечта е да направим България правова държава, но за започване/продължаване на реформите трябва политическа стабилност. Сега не е време да се правят резки движения и експерименти, нито в сектора на националната сигурност, нито в политическата система. Опитите да се клатят устоите на държавата от някои политически и медийни фактори са в интерес на задкулисието и Кремъл.
Лодката е пробита и трябва бързо да се запушат пробойните, за да не потъне. А както Боцманът казваше, гребете здраво, защото спасителни жилетки за всички НЯМА! /БГНЕС
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е направен спеиално за Агенция БГНЕС.