Детелин Димитров: Тънката линия между свободата на словото, речта на омразата и насилието в Сърбия
Свободата на словото, изразяването и информирането е фундаментално човешко право, залегнало в развитието на демократичните общества и критерий за степента на отдалечаване на едно общество от тоталитарните или авторитарни режими.
Европейската конвенция за правата на човека предвижда в чл. 10 правото на свобода на изразяване и информация. „Всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата да се отстояват мнения и да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичната власт и независимо от границите”.
Въпреки това, правото на свобода на изразяване носи със себе си задължения и отговорности и може да бъде предмет на ограничения и санкции, предписани от закона и необходими за функционирането на демократичното общество, когато са в интерес на националната сигурност, териториалната цялост или обществената безопасност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или морала, за защита на репутацията или правата на другите, за предотвратяване на разкриването на информация, получена поверително, или за поддържане на авторитета и безпристрастността насъдебната система.
През годините Съветът на Европа и Европейският съюз работят последователно и настойчиво за защитата правото на свободно изразяване, но и противопоставяне на речта на омразата.
Речта на омразата все още не е дефинирана точно в международните права на човека и въпреки, че има по-широко тълкуване, определена е като заплаха за социалния мир. Според Комитета на министрите речта на омразата се разбира като всички видове изразяване, които подбуждат, насърчават, разпространяват или оправдават насилие, омраза или дискриминация срещу лице или група лица, или които ги очернят, поради техните реални или приписвани лични характеристики или статус като „раса“, цвят на кожата, език, религия, националност, национален или етнически произход, възраст, увреждане, пол, полова идентичност и сексуална ориентация. С бурното развитие на интернет и социалните медии, специално внимание започна да се обръща върху речта на омразата в онлайн пространството, което продължава да бъде анализирано и осмисляно, за да бъдат предприети конкретни действия по отношение на регулациите и нови начини за борба с нея.
На 20 май 2022 г. Комитетът на министрите прие препоръки, които предоставят насоки за държавите членки за прилагане на правни и неправни мерки въз основа на международните стандарти за правата на човека и съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, като обръща специално внимание на онлайн средата, където може да се открие повечето от днешната реч на омразата. Препоръката се отнася и до други ключови участници, включително държавни служители, избрани публични органи и политически партии, медии, интернет доставчици и организации на гражданското общество.
Въпреки очакванията към гражданите да проявяват толерантност, много трудно е да се постигне саморегулация, поради което възниква необходимостта да се предостави на държавите свобода на преценка, поради различните култури, обществени и политически отношения във всяка отделна страна.
Поглеждайки към двете огромни трагедии от началото на май в Сърбия, можем да констатираме колко заразителни могат да бъдат омразата и насилието. В първата малолетният Коста застреля хладнокръвно девет свои съученици и охранителя в едно от най-елитните училища в Белград, а по-малко от 48 часа след нея последва втората, в която млад мъж методично стреля с автоматично оръжие в околностите на Младеновац и погуби девет свои съграждани. Макар причините все още да се изясняват, на преден план изпъкват две предпоставки: в личностен план стои недоволството и бунта срещу накърненото его, вследствие на обиди, подигравки, психическо малтретиране, а в обществен план изпъква търпимостта към езика на омразата и притъпената чувствителност на обществото към насилието, особено над жени и деца. Продължителното гледане и участие в интернет игри наситени с насилие също са дали отражение върху формирането на психика, неспособна да различи виртуалния от реалния свят. Националистическите настроения, особено сред младежите свързани с футболни агитки и възвеличаването от тях на противоречиви личности от войните в бившата Югославия, някои от които бяха осъдени за военни престъпления от Международния трибунал в Хага, също допринася за ширенето на езика на омразата над други етноси, малцинства и религии. Лесният достъп до оръжие или незаконното му притежание е друга болна тема, остатък от войните на териториите на Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово и Метохия, като повече от две десетилетия след тяхното прекратяване, все още говорим за нуждата от помирение, но в плевните продължава да се пази оръжие, за всеки случай. На 8 май сръбското държавно ръководство започна провеждането на изключително мащабна и навременна едномесечна акция за доброволно разоръжаване, в която до момента са предадени 9401 единици леко стрелково оръжие (пистолети, пушки и автомати), 400 000 броя боеприпаси, 884 гранати, 711 мини и ръчни гранатохвъргачки. Това е петата и най-внушителна кампания след тези от 2015, 2016, 2017 и 2020 г., когато бяха предадени далеч по-малко оръжия. Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон изнесе данни, че в изпълнение на пътната карта за разоръжаване, като част от инициативата за контрол на малките оръжия и лекото въоръжение (SALW), през последните четири години в страните от Западните Балкани са иззети 22 000 огнестрелни оръжия, както и над 750 000 боеприпаси и 2400 експлозива, докато хората доброволно са предали близо 140 000единици леко въоръжение и 60 000 амуниции. Въпреки това, по някои неофициални оценки, в лично притежание остават още поне 300 000 единици незаконно притежавано оръжие.
Драматичните събития, като неотдавнашните трагични инциденти в Сърбия, са ярко напомняне за важността на съвместната работа в борбата с трафика на малки оръжия и трафикантите, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Жозеп Борел при откриването на 16 май на четвъртата среща на високо равнище по Регионалната пътна карта за всеобхватен контрол на малките оръжия и леките въоръжения (SALW) в Западните Балкани. Той подчерта важността на кампанията за предаване на оръжия, стартирана от сръбското правителство с подкрепата на Европейския съюз, тъй като незаконният трафик на оръжия е „многостранна заплаха, която оказва влияние върху стабилността на региона, държавите и обществата и увеличава риска от терористични атаки“.
Вследствие на трагичните обстоятелства, в Сърбия се надигна вълна от протести срещу насилието, в които опозицията изведе на преден план обвиненията към властите в ширенето на омраза и нетърпимост в обществото, използвайки инструментите на властта, националния ефир и контролираните проправителствени медии. Правителството на свой ред обвини опозицията, че се възползва от националната трагедия за постигане на користни цели за сваляне на властта насилствено, чрез диктата на улицата. Не е изключено силното гражданско недоволство ще бъде туширано с нови предсрочни избори, вероятно през септември, както намекна президентът Александър Вучич.
Разбира се, трагичните събития в Сърбия не могат да се разглеждат като изолиран случай и нито едно общество не е имунизирано срещу такива, затова трябва ясно да си дадем сметка дали с поведението и изявленията си не допринасяме за ширене на речта на омразата, дали с притъпена чувствителност не проявяваме търпимост към проявите на насилие, било то домашно, на улицата, в обществените, пък дори и в международните отношения. Особено голяма отговорност носят хората, намерили се по силата на обстоятелствата на високи държавни позиции, чийто непремерен изказ или поведение може лесно да подведе хора с нестабилна ценностна система, които да предприемат действия на насилие, на каквито случаи се нагледахме през последните месеци в България и Република Северна Македония.
Лабилни личности и недоволни от себе си или социалната несправедливост винаги ще има, но нашите общества трябва навреме да разпознават и реагират на избуяването и разпространението на омразата, която рано или късно прераства в насилие.
Защото всички ние, които говорим, пишем или коментираме в публичното пространство, медиите и интернет, без значение дали сме държавни ръководители и политици, посланици и дипломати, общественици и журналисти или само анонимни граждани, имаме отговорност да разграничаваме свободата на словото от речта на омразата и да се стараем да не прекрачваме невидимия праг между двете. /БГНЕС
---------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.