Не може да бъде, казвам си, това не е СПЕЦНАЗ, когото Владимир Путин поздрави за героизма в Украйна! Това не са моите приятели от Симин хан край Тузла, които с марш на скок за няколко часа превзеха летището в Прищина през 1999 г. и го оставиха на генералите, които сега чинно стоят на килимчето пред Големия шеф и гледат като ученика в легендарната картина на Решетников "Опят двойка".
Покрай сегашните господари на Кремъл, все повече хора се страхуват от отговора на въпроса дали руснаците са като останалите нормални човешки същества. Говорил съм с истински бойци от СПЕЦНАЗ след Афганистан и Чечения. Нормални хора са, обичащи майка си, любимата и децата, семейството, приятелите и не на последно място родината. Изпълнявали войнския си дълг, според суровите закони на професията. Това са хора, които многократно са се сблъсквали със смъртта, но не биха отнели умишлено нечий живот, освен на въоръжен враг срещу когото са изправени. Тези хора са като нас, но са хвърляни в огъня години наред, за да градят имиджа на Русия като велика сила. Какво, по дяволите, се обърка, че така да изтрещиш и да убиваш от упор мирни граждани в името на величието на Русия?!
Великите сили са такива не само заради мащабите на териториите, които контролират, мощта на оръжието и силата на икономиката си, а преди всичко заради това, че установяват и са гарант за спазването на международния ред, с което останалите държави се съобразяват.
А велика ли е Русия?
По територия е велика, но защо е алчна за още и още чужди земи?! Геополитолозите тълкуват, че за спечелване на стратегически сухопътни коридори, буферни зони и прочие. И какво ще постигне с тези буферни зони, след като създава буфер в сърцата на съседите, а рано или късно и в останалия свят.
Като ядрена сила е велика и именно затова беше инсталиран в Кремъл сегашният му обитател, за да постави под контрол ядрените оръжия и да спре кражбите и контрабандата на червен живак и стратегически компоненти, с цел да не попаднат в ръцете на терористи, които да направят атомна бомба за да шантажират свободния свят.
Неоспорими са успехите на руската наука в космическата сфера, докато военно-промишленият комплекс на Русия извърши скок във военно-технологично отношение през последното десетилетие, но винаги силата и предимството на руската армия са били мотивираните бойци и командири. А дали е така и в сегашната война в братска Украйна?!
Като икономика, обаче, Русия не можа да превъзмогне суровинно-въглеродната си зависимост и остана на нивото на средно развитите държави по величина на БВП. Руският политически елит не съумя да приеме необходимостта от дълбоки икономически реформи за възприемане на западния модел на саморегулиращи се пазарни отношения, нито на китайския модел на полулиберален пазар под обвивката на държавен капитализъм, което само по себе си е оксиморон, но засега работи. Очакваните след Михаил Горбачов реформи доведоха до промяна на формата, но не и същността: от един модел на командна икономика, каквато беше социалистическата държавно-планова икономика, се премина към друг команден модел, на олигархично-бюрократичната икономика. Но, рано или късно, всяка командна икономика завършва на командно дишане...