През XIX Девическият манастир става център не само на просвещението, но и на революционната борба за освобождението на България от турско робство. Той дава подслон на Васил Левски. В началото на 70-те години Дяконът обикаля земите населени с българи и създава гъста мрежа от комитети известни като Вътрешна революционна организация. Нейният център е в град Ловеч, а задачата е освобождение на България със собствени сили.
По това време Самоков се утвърждава като важен икономически център в Южна България и това привлича Левски, който го посещава през 1871 г. За съжаление, замисълът на Дякона не е реализиран, след като е заловен от турска потеря в Къкринското ханче през 1872 г. и обесен през февруари 1873 г.