Стаматов обясни, че според него училищата са изцяло готови за започване на новата учебна година, навсякъде където има спокоен ритъм на подготовка. "За голямо съжаление около Карлово и местата около Карловско не са на същото ниво, но в същото време там съпричастността на много колеги и семейства е голяма и те ще получат една много добра подкрепа от доста училища", подчерта той и добави, че електронна платформа на образователното министерство работи с малко по-забавен темп от предварителните очаквания. "Въпреки това има синхронизация с електронните дневници и на този етап те работят. За родителите, за които е основният акцент от тази информация, електронните дневници вероятно ще работят, а платформата на образователното министерство ще се доусъвършенства и доразработва, за да бъдат премахнати всякакви грешки", категоричен е той. Директорът каза, че в неговото училище четвърта поредна година са на електронен дневник. "Забравихме какво е хартия много отдавна. И за нас дигитализацията е крачката напред, която много улеснява абсолютно всички. Затова такива малки проблеми като този с електронната платформа създават известна нестабилност", обясни той.
Стаматов заяви, че готовността към преминаване към онлайн обучение на всяко едно училище е на различен етап, но за всички е еднакво, че дори и да се превключи на онлайн режим, това не е добре за учениците. "Причината за този извод е фактът, че вече три години минаваме и се връщаме в онлайн и присъствен формат, пропуските са изключително големи и тези пропуски се отразяват върху цялостното развитие на поколението, което в момента учи или е завършило. Затова всички усилия трябва да бъдат положени, за да не преминаваме в онлайн формат независимо от причината за това", категоричен е той. Стаматов подчерта, че електронният формат на преподаване няма нищо общо с присъствената реална и индивидуална комуникация.
Той обясни, че реформата в образованието трябва да се извършва постоянно и тя да бъде много добре изговорена с абсолютно всички участници в системата, в това число и родителите, за да има тя резултатност. "Тази комуникация е най-важната, не става въпрос за пълно съгласие, а за единомислие по основните стъпки към които се върви. Реално в развитите страни реформа се прави на всеки 3 години, в България стъпките, които са свързани с малки промени реално не могат да бъдат наречени реформи, а малки промени", поясни той.