Димитър Чобанов: По-консервативно с бюджета, намаляването на дефицита не е тривиална задача

Внасянето на бюджет с дефицит под 3% от БВП, каквато е заявката на новото правителство с финансов министър Асен Василев, не е елементарна задача, както се представя в публичното пространство. Когато започне същинската работа по бюджета, ще стане ясно, че пренебрежението, което са демонстрирали политиците към този въпрос, съвсем не е оправдано.

Как да постигнем бюджет с 3% дефицит

В момента имаме едно много бързо нарастване на текущите разходи и това са такива разходи, от които трудно може да бъде рязано. Основният източник или буфер, който ще се разглежда в тази ситуация са капиталовите разходи. Те са по-високи от нормалното и са заложени в проекта, предложен от служебното правителство на Гълъб Донев.

Това имаше своите основания:

На първо място, приключва предходният програмен период от европейския бюджет, т.е. тези средства, ако не бъдат усвоени тази година, няма как да се усвоят след това.

На второ място, от миналата година останаха средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които бяха получени, но не бяха похарчени. За тях по същия начин тази необходимост е налице.

Текущи разходи

Тепърва предстои повишаване на пенсиите, което по принцип е заложено да се случи от 1 юли. Трябва да се помисли това повишаване да бъде отложено максимално във времето.

Повишаването на всякакви заплати и други разходи в бюджетния сектор, за което се оказва натиск, трябва да бъдат най-малкото отложени. Ситуацията е такава, че в противен случай би се реализирал много голям дефицит, който ще постави под съмнение финансовата стабилност.

Разходите за текуща издръжка бяха доста повишени в проекта на служебното правителство. Може би там също могат да се намерят някакви резерви.

Разходите за субсидии, които са свързани с високите цени на тока и компенсациите, които получава бизнесът. В момента се вижда, че на пазара на електроенергия ситуацията е малко подобрена. От там може да се реализира някакво спестяване. По принцип ефектът от това ще бъде неутрален за бюджета. По тази програма би следвало и приходите, и разходите да се еднакви. Така че това не би трябвало да се отразява върху бюджетното салдо. Ако тези пари не се изземат от държавните енергийни дружества, могат да бъдат получени от бюджета под формата на данък печалба, но това може да се случи малко по-късно. Не е ясно дали това може да има ефект върху тазгодишния бюджет. Като цяло програмата за субсидиите на цените на тока трябва да бъде много силно ограничена.

В момента лимитът за теглене на нов дълг е изчерпан за тази година. Така че предстоящите промени, които трябва да бъдат направени за удължаването действието на миналия бюджет, трябва задължително да включват и повишаване на лимита за дълга, защото иначе това поставя под опасност самото управление на ликвидността на държавните финанси. Възможно е в дадени моменти да няма налични средства, които да бъдат използвани за извършване на съответните разходи.

Дефицитът ще определи размера на необходимия дълг и за тази, и за следващата година. Ако имаме дефицит, какъвто очакваше служебното правителство, това означава и доста голяма необходимост от теглене на дълг. Ако дефицитът бъде действително намален, това ще означава, че дълг пак ще е необходим, но в доста по-малък размер.

По-внимателно без подценяване

Призовавам финансовия министър Асен Василев да не продължава политиката, която се случваше при приемането на предните бюджети с този финансов министър и този състав на финансовото министерство, защото то доведе до сегашната ситуация. По-внимателно, по-консервативно и без подценяване на ефекта от повишаване на разходите, т.е. действително да се разглежда каква е истинската картина и да не се правят някакви прогнози за по-голям БВП и по-оптимистично събиране на приходите. Разходната част трябва да бъде много по-добре съобразена с приходната и съответно дефицитът действително да бъде намален. Това е сериозно предизвикателство и не е тривиална задача. /БГНЕС

------------------

Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.