Димитър Димитров: В Сърбия господства шовинизмът от А до Ш

В България действа нихилизмът, а в Сърбия шовинизмът от А до Ш. Западните покрайнини са колония на Белград. Това заяви пред БГНЕС Димитър Димитров, който е защитник на правата на българското национално малцинство в Сърбия.

Храмът „Света Троица“ в босилеградското село Извор, намиращо се в Западните покрайнини, които бяха откъснатите от България по силата на Ньойския диктат, започва да се изгражда през 1832 г. Прекрасната вилаетска църква по своята архитектура няма аналог в днешна Сърбия, но много прилича на храма със същото име в центъра на Банско.

Църквата в Извор е завършена през 1835 г. и изографисана от майстора от Самоковската школа Димитър Зограф. Той е по-големият брат на Захарий Зограф. За по-малко от 20 години той е изрисувал 58 икони от иконостаса. Уникални са образите на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани.

„По онова време село Извор е било околийски център, докато в Босилеград е имало по-малко жители“, заяви Димитров.

„Ние се гордеем с тази черква. По едно време бяха рухнали стените от дясната и от лявата страна. Извикахме и посланици, и журналисти, и политици да дойдат да я видят. И успяхме да я спасим някак“, сподели нашият събеседник.

Половината от стената пред входната врата на църквата е богато украсена с икони, но втората част е замазана с бяла боя от сръбски войници. „За сърбите щеше да е голямо удоволствие тази църква да падне, защото те нямат такъв храм“, заяви Димитров.

Църквата не работи повече от 10 години и стои затворена, за нея се грижи една от местните жителки. В самото село, разположено в разделената от българо-сръбската граница област Краище, са останали само няколко възрастни хора.

Виждаме поднос с дарения, на който са оставени и български пари, от което разбираме, че храмът се посещава и от туристи от Родината майка.

„Това е срам за нашите политици, те са нихилисти. Не искам да обиждам никого, но българите в Западните покрайнини страдат от българския политически елит, а не на ниво обикновени хора“, категоричен е Димитър Димитров и отсече:

„Нихилизмът ще ни съсипе! Както в България, така и тук. Но тук хората не смеят от страх. В България от какво се страхуват? Само чувам там сръбска чалга и виждам сръбска скара, а в Сърбия ври от шовинизъм. До кога ще е така? Дай Боже да се оправи нещо…, но не знам!“

Регионът на Босилеградско е най-неразвития в днешна Сърбия. Той е богат на много природни и полезни изкопаеми – красива природа и гори, които са благодатни за развитието на биоземеделие и туризъм; руди, от които може да се добива злато. Нищо от това не може да се развие от 1919 г., когато попада под сръбски ботуш. В резултат на тази целенасочена сръбска политика за 100 години от 120 000 българи в Царибродско и Босилеградско са останали малко над 20 хиляди в двете общини.

„Ние сме колония и резерват на Сърбия. Всичко – минни богатства, горско стопанство, воден потенциал – по 300 милиона кубика взимат от нашата, т.е. ваша река, която се качва горе на едно от езерата. Там се развива туризмът – идват гости от София, Перник и Кюстендил. Там си оставят парите, докато ние, българите тук, гледаме и се молим да настъпи едно по-добро време за нас… През 1968 г. в цялата община Босилеград бяхме 33 хиляди души, а сега българите са под 2000. Това какво ви говори? Изчезваме! Край, за съжаление“, заяви Димитров.

Единственото, което той иска от властта в София да бъде национално отговорна.

„Щом като си национално отговорен, мислиш за всеки българин, където и да се намира той. Ние не сме откъснати по наша вина. Срам и позор както за нашите политици, така и за тия от тази страна на границата. В България действа нихилизмът, а в Сърбия – шовинизмът от А до Ш. Българите в Западните покрайнини са между чука и наковалнята“, отчаяно обобщи Димитър Димитров. /БГНЕС