Ще се опитам да обрисувам това с числа: изследването е направено на база четиристепенна скала: „положително“, „по-скоро положително“, „отрицателно“, и „изцяло отрицателно“, положителното отношение към Германия е над 70%.
Около две трети от запитаните изразяват положително отношение към Европейския съюз.
Към Русия също има положително отношение, но то е по-малко от горепосочените: около 60%, допълни Ганев.
Ако се загледаме в демографските разбивки, става ясно, че положителното отношение към ЕС и Германия в най-младите възрастови групи – между 18 и 29-годишна възраст, и тези, които са 30-39-годишна възраст – е дори по-високо, отколкото в общата картина, защото в тези групи подкрепата е над 70%.
Докато в отношението към Русия основните натрупвания на положителни нагласи са у хората над 60-годишна възраст. Отношението към Русия е пречупено и през носталгично чувство към един отминал период – този на социализма, и тогавашните тесни взаимоотношения между България и СССР.
На първо място в политическата социализация на всеки човек е образователната система. У нас още в първите етапи на образователния процес се съобщава фактът, че България е получила своята държавност вследствие на Руско-турската освободителна война, и това няма как да не формира определено положително отношение към Русия, каза още Ганев в интервю пред Симеон Иванов от Политкаст на „Топ новини“, което е по случай предстоящия национален празник 3 март. /БГНЕС