Димитър Маргаритов: Законът за колекторските фирми идва навреме

Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще бъде контролен орган, ако Законът за колекторските фирми бъде приет така, както към момента е предложен от Министерския съвет на Народното събрание.

Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

"Ние познаваме добре проектотекста, тъй като той беше до голяма степен изготвен в комисията от нашите експерти по указания на министъра на икономиката и индустрията, след като беше обявено, че има воля за справяне с проблемите в този сектор. Основната цел на закона е да въведе ясни правила по отношение на тези лица, които събират просрочени, неизпълнени задължения от потребители по сключени от тях различен тип договори. Може да са за комуникационни услуги, може да са за комунални услуги, може да са за всякакъв тип покупки, които потребителите са извършили в това си качество, но впоследствие не са успели да си погасят лизингова вноска, да платят сметка за телефон или интернет. Проблемът досега е, че няма ясни правила и тези фирми от една страна си позволяват да събират въпросните вземания с понякога методи, които са дори и зад границата на наказателно-процесуалните правила, т.е. с принуда, със засягане на доброто име и честта на хората с някакви притеснения на тях и техни близки. Второ не по-малко важно - чрез едно неясно увеличаване на размера на задълженията с някакви допълнителни плащания, които в повечето случаи не са дължими, но хората нямат ясната и важна информация и понякога, принудени и от другото напрежение, да платят такива недължими суми. Законът въвежда правила в тези две посоки. Не може да се използва тази принуда, не може да се безпокоят по всяко време на денонощието хората или с обаждания, или с електронни съобщения. Не могат да се поставят табели с информация, която дава представа и на трети лица, затова, че някой има някакво задължение на вратата примерно в блока. От друга страна е въведено задължение, че единственото допълнително плащане, може да бъде единствено законната лихва. Никакви други допълнителни разходи, независимо от това какви разходи е извършил самият колектор, за да достигне до потребителя и да потърси това задължение", заяви още Маргаритов.

Председателят на КЗП отговори на въпроса дали оглавяваната от него комисия е готова да поеме тези контролни функции, ако законът бъде приет. "Самата контролна дейност, както е разписана в закона, не се отличава от това, което ние в момента извършваме по отношение на фирмите за бързи кредити, по отношение на банковите институции и на лицата, които предоставят различен тип услуги. Нашите експертни инспектори ще имат малко повече работа, но смятам, че ще се справим, особено ако законът в този вид започне да действа. Там доста ясно са разписани правилата, на които трябва да се подчиняват фирмите, извършили тази дейност. Предвидено е да се осъществява съдействие и взаимодействие между нас и органите на реда, когато това е необходимо, за да бъдат извършени някакви допълнителни действия по извършването на този контрол", каза още Димитър Маргаритов.

Маргаритов обяви, че КЗП е предприела кампания по отношение на проверките на дейността на фирмите за бързи кредити. "Очаква се да нараснат кредитите, които потребителите ще взимат, особено бързите, потребителските, за да поемат някакво задължение, което им е възникнало текущо. За голямо съжаление поне от първите резултати, се оказва, че въпреки че в последно време сме ги контролирали, сега отново има опити за нелоялни практики, за спестяване на информация по отношение на това какъв ще бъде цялостният размер на този кредит - не само сумата, която ще вземем, но и тази, която ще трябва да върнем. Ние много активно продължаваме да работим и няма да има никакъв компромис ако и когато установяваме, че те се опитват също да натоварят хората, просто защото те в момента имат възникнали спешно потребности", заяви Маргаритов.

Той обясни повече за предложените от ЕК нови правила за потребителите, свързани с екосъобразност. Димитър Маргаритов посочи, че това е една голяма тема, която от доста време ЕК придвижва напред с различен тип мерки за ограничаване на консумацията на такъв тип продукти или опаковки, които могат да влияят негативно на околната среда. "Бяха въведени някои рестрикции, включително и в България за използването на пластмасови продукти за еднократна употреба, предстои още няколко етапа да влязат в сила в следващите няколко години. Това, което в момента се лансира като съобщение на ЕК, е малко по-различен поглед. То също е доста интересен момент. Кръговата икономика, която би трябвало да се наложи в следващите периоди в целия свят, предполага ресурсите, които се използват за потребление, да са по-дълготрайни. В този смисъл се предвижда пакет от мерки, които да задължават производителите на най-различен тип стоки, да са с по-дълъг период на експлоатация. Тези производители да бъдат длъжни като минимум за период от поне 10 години да произвеждат резервни части, които да бъдат влагани в ремонта. Ако обобщим, това би трябвало да означава да не си купуваме толкова често телевизори, перални, печки и т.н., а по-скоро тези уреди, с които разполагаме, да могат да издържат по-дълго време и по този начин да си спестим и разходи, но и това да повлияе благоприятно върху околната среда. Разбира се, освен тези неща, които могат да станат задължителни за производителите и за търговците би трябвало да се работи по отношение на самото потребителско поведение. Според мен повечето хора в последните години често прибягват до покупки на нови уреди не толкова, защото старите вече не работят, а защото искат да имат най-новия модел от определен уред или устройство, особено комуникационно. Доста голям въпрос е това наистина, но разбира се, предстои и институциите, съобразявайки се с действащите в съответния момент правила, да работят така, че това в средно и по-далечно бъдеще да породи своя положителен ефект", заяви още Маргаритов. /БГНЕС