Димитър Пешев – пазител на парламентаризма и правовия ред

„Ако обществото се намира в състояние на възбуденост, така ще бъде и с парламента. Ако в обществото съществува организираност, тя ще се отрази и в парламента, но ако то е неорганизирано, безидейно, хаотично, неориентирано, такъв ще бъде и парламентът“.

Тези думи, издържали проверката на времето и звучащи стряскащо актуално днес, записва в спомените си Димитър Пешев – един от спасителите на българските евреи и участник в бурния политически живот на страната между Деветнадесотомайския преврат от 1934 г. и края на Втората световна война. Днес къщата музей „Димитър Пешев“ в родния му град Кюстендил грижливо пази паметта на доблестния юрист и политик, попаднал във водовъртежа на сложните събития, но запазил своята категорична и самостоятелна позиция, предава репортер на БГНЕС.

„Димитър Пешев с право е считан за един от спасителите на българските евреи, но неговата роля в политическия живот на страната далеч не се изчерпва с това“, разказва Цветомир Милошов, екскурзовод към музея. В неговите спомени, написани на няколко тетрадки и издадени за първи път едва през 2004 г. няма украсени истории или пресилени оценки, категоричен е Цветомир, а един задълбочен поглед върху случващото се в България през онзи период, направен от човек, сторил всичко по силите си за утвърждаване на парламентаризма и правовия ред.

„Освен на Димитър Пешев, експозицията е посветена на още четирима души, участници в т. нар. „Кюстендилска делегация“ - депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов, учителят Владимир Куртев и адвокатът Иван Момчилов. Общото между тях е, че правят всичко възможно, за да помогнат България да не депортира гражданите си от еврейски произход през Втората световна война“, припомни още екскурзоводът и допълни: „Димитър Пешев е една от най-отличителните личности в политическата история на България през ХХ век. Може би най-знаковото му действие е изпращането на писмо до министър-председателя по това време Богдан Филов, с което се противопоставя и същевременно осветлява намеренията на изпълнителната власт да депортира част от българските граждани от еврейски произход към лагерите на смъртта. Но Димитър Пешев се оказва и една от най-ключовите фигури – пряк и активен участник във властта в продължение на цяло едно съдбоносно десетилетие – десетилетието на безпартийния режим в България, когато партиите са забранени".

„Общо взето тази система на избори (мажоритарни – бел. ред.), поставянето на този начин на кандидатурите създаваше тясна връзка на зависимост на депутата от правителството и ограничаваше неговата свобода в отношението към него. Депутатът няма опора под краката си за независима позиция по някой въпрос, ако това налага неговото разбиране. Положението би било друго, ако той можеше да разчита на подкрепата на обществена сила. (партиите – бел. ред.) Тези условия се отразяват на проявите на парламентарен контрол, които отслабват, а когато се налага Парламентът да вземе становище по някой важен въпрос, депутатът остава безсилен да прояви своята воля, ако тя не се посреща благоприятно от правителството. Това очевидно е вече безличие на болшинството, което става изобщо безличие на Парламента”, пише в спомените си Димитър Пешев за този период.

„Дано „безличието на Парламента”, за което Пешев говори, напомни на днешните политици колко пагубни за държавността са слабите институции“, посочи още екскурзоводът в къщата музей.

С попрището си на политик Димитър Пешев се захваща по-късно, а в началото на своя професионален път работи като съдия в Кюстендил, като прокурор в Пловдив, а след това отваря и адвокатска кантора в София. През 1935 г. е назначен за министър на правосъдието, а по-късно като депутат става и подпредседател на парламента. За неговите модерни разбирания свидетелства и желанието му да въведе гражданския брак като правен институт. Опитът му обаче е неуспешен, тъй като съпротивата е огромна, най-вече от страна на православната църква.

„Как работи съвременна държава? Какво е демокрацията, как са разделени властите – законодателна, изпълнителна, съдебна? Всичко това включвам в своите екскурзоводски беседи, най-вече когато посетителите са ученици. Власт власт възпира, по думите на Монтескьо, но това на учениците им звучи твърде абстрактно. С примера на Димитър Пешев обаче става много разбираемо, защото той е участник и в трите власти. Личността на Димитър Пешев е изключително ценен ресурс, ако мога така да се изразя, за гражданското образование в България, което тепърва прохожда“, смята още Цветомир Милошов. /БГНЕС