Димитър Ганев: Кампанията в София беше добра, чухме идеи

Местните избори са особени избори, не са национални, не са президентски или парламентарни, и обобщението им е много трудно. Невъзможно е да се каже дали това беше позитивна или негативна кампания, защото на места имаше много негативна кампания, на други пък не чак толкова, заяви в интервю за БГНЕС политологът от социологическа агенция „Тренд“ Димитър Ганев.

Няма как да не погледнем основно към София, - струва ми се, че с малки изключения кампанията като цяло мина по-скоро добре. „Бих разделил тази предизборна кампания на три етапа – предофициалната кампания, която стартира още през септември с обявяването на кандидатурите на Мая Манолова и Йорданка Фандъкова – това е първи етап, втори – със самото начало на кампанията, и третата част, в която доминираха дебатите. Разделям на три кампанията, защото ми се струва, че това бяха трите основни етапа в нея“, разказва Ганев.

И допълва, че би определил кампанията като добра за всеки един от кандидатите, защото действително гражданите имаха възможност да чуят както критики, така и да си припомнят какво е направено, а и основните кандидати успяха да представят някои основни свои акценти. „В този смисъл тази кампания е по-скоро по-добра, отколкото беше предишната през 2015 г., която беше доста по-вяла. Това е нормално, защото предходните избори за кмет в София бяха напълно предизвестени, просто въпросът беше г-жа Фандъкова с колко ще спечели, а не дали“.

На въпрос дали орязаната партийна субсидия се е отразила на предизборната кампания на кандидатите, Ганев съобщи, че не вижда никаква разлика спрямо харчовете в предходните избори. „Местните избори са изборите, в които се дават най-много пари, защото там всеки играе за себе си по места, дори цената на парламентарните избори да е по-висока, това не винаги пряко засяга местната структура или общност, която иска да се яви на избори. Местния вот традиционно е много по-различен, и традиционно се дават най-много средства – защото всеки играе за себе си по някакъв начин“.

Това, което социолозите са забелязали в последното си национално проучване, е особено интересно – сравнението между нагласите на хората през септември и през октомври – в рамките на този един месец се е случило логичното – малко повече хора вече казват, че ще гласуват, а и малко повече хора вече казват, че са решили, че ще гласуват, допълва Ганев. Въпреки това 40% от всички запитани казват, че със сигурност ще гласуват, а над 20% - че ще гласуват. Това сочи за твърди избиратели, които са мобилизирани, и хора от „периферията“, уточни още Ганев.

Една четвърт от хората, които със сигурност ще гласуват, все още не са взели решение кого ще подкрепят – това е напълно нормално и не трябва да ни изненадва. Все пак проучването на „Тренд“ е правено между 1-ви и 10-и октомври, а от 10-и насам има твърде много време за избор. И задаваме на хората често въпроса „Кога решихте да гласувате“ няколко пъти – 20% от хората почти на всички избори решават в последните няколко дни. Разбира се, тези, които твърдо са решили за кого да гласуват още преди кампанията, не винаги са достатъчни за победата на кандидата им.

Смятам, че на първия тур ще има по-висока активност – около 50%, а на втория ще е по-ниска.

Ако говорим в числа, за София, например, това означава, че за да победиш на втория тур (при една със сигурност по-ниска активност), - ако хипотетично излязат на балотаж 400 хил. души в София, това означава, че на Фандъкова или Манолова ще им трябват поне 200 хил. души, за да минат 50-те процента. В този смисъл и ГЕРБ, и БСП, в София не разполагат с тези гласове, и това ще се види много ясно на първия тур. И двете партии са много далеч от тези гласове. Така че и двата кандидата трябва да направят така, че между двата тура да спечелят симпатиите на хора, които не са гласували за нито един от тях“, коментира още Ганев.

На втори тур активността ще е по-ниска, защото много от избирателите няма да припознаят „своя“ представител в двете останали кандидатури.

Новият общински съвет в столицата ще е много шарен. Всички сега сме обърнали поглед към кметската битка, защото тя е много персонализирана, но у нас законодателната рамка е такава, че кметът е само представително лице, а общинският съвет е този, който е силната институция в местната власт. Ако един кмет няма мнозинство в съвета, това може да доведе до пълен блокаж в общината. Колкото до София – категорично нито една партия няма да има мнозинство в общинския съвет. ГЕРБ през 2015 г. бяха много близо до мнозинството, като спечелиха 30 съветника, но сега са много далеч от подобен резултат. Това означава, че в столицата ще има коалиционно управление, което ще се формира около избрания кмет. Ако това е Фандъкова, вероятно ще се водят разговори между ГЕРБ и ВМРО, ако изобщо ВМРО стигне техния резултат. Ако не, разговори ще се водят със съветници от по-малки групи. При Манолова, обаче, има явен проблем с това, че тя не разполага със собствена листа, или поне не припознава нито една такава като своя. Което означава, че вероятно ще разчита на общинските съветници от БСП, които няма да имат мнозинство. Тогава кой би бил коалиционен партньор на БСП е въпрос с повишена трудност“, прогнозира политологът.

Групите на ГЕРБ, БСП, ВМРО и Демократична България ще имат най-голямо представителство в Столичния общински съвет. „И тук идва следващият въпрос – готова ли е Демократична България да си партнира с БСП, ако Манолова спечели“, попита политологът. Със сигурност на Манолова ще е доста по-трудно да сформира мнозинство за управление в общината.

Факт е, че в някои малки общини има безумни коалиции между диаметрално противоположни политически партии – тоест, те в национален мащаб се карат, но на местно ниво се разбират прекрасно – това е идеален пример за коалиция по интереси, а не по партийни пристрастия или в името на доброто на града, смята Ганев.

В София, обаче, ситуацията е много по-различна, защото има голям политически заряд – ако, например, се направи хипотетична коалиция между БСП и Демократична България, това ще отекне и на националното политическо ниво, и може да има последствия за едната или за другата формация. Затова е важно софийската „интрига“ да не се подценява, препоръчва политологът.

„Очаквам настоящите кметове на Стара Загора, Бургас, Кърджали, и пр. да получат още един пореден мандат, което означава, че там хората са доволни от работата на кмета си, а и че той няма алтернатива“, завърши Димитър Ганев. /БГНЕС