Димитър Чобанов: Бюджет 2024г. е прекалено оптимистичен

„Бюджетът на Асен Василев изглежда доста оптимистично подготвен от гледна точка на външната обстановка, икономическата конюнктура и как това ще се отрази върху българската икономика“. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС.

По-конкретно според икономиста проблемите започват още от подготовката на макрорамката, в която е надценен размера на БВП още на 2023 г. „Това, което виждаме там според прогнозата на МФ е, че БВП в номинално изражение за тази година ще достигне 191 млрд. лв. Според данните, които НСИ наскоро оповести за БВП през третото тримесечие, всъщност прогнозата на МФ изглежда абсолютно нереална. За да се реализира тя, то номиналният растеж пред последното тримесечие на 2023 г. трябва да бъде над 20 %, което няма как да стане“, смята Димитър Чобанов. Той обясни, че инфлацията намалява-до 10%, а реалният икономически растеж е до 2 %. „Това, което може да стане е растежът през последното тримесечие на годишна база да достигне до 10%, но не и повече, няма как да стане 20%. От там нататък няколко милиарда от прогнозата на МФ няма как да се изпълнят“, подчерта икономистът.

Той коментира, че имаме и доста оптимистична прогноза за растежа за 2024г.- според МФ той ще е 3,2%. „Видяхме през седмицата прогнозата на ЕК, която дава значително по-нисък растеж. В рамките на Еврозоната вече няколко държави са в рецесия, ситуацията в САЩ и Китай също не е толкова добра, така че когато техните икономики не се развиват достатъчно бързо, това се отразява на Еврозоната, а от там има ефект и върху българската икономика. Така че няма основания за оптимизъм откъде ще дойде този висок растеж“, категоричен е Димитър Чобанов.

Според икономиста положителният растеж на износа също е трудно постижим. „Има един доста сериозен растеж на инвестиционната активност, който се обосновава с доста сериозната публична инвестиционна програма, само че както видяхме 800 млн. от тази програма изведнъж изчезнаха с уговорката, че могат да се появят ако кабинета реализира тези приходи, които според мен никой не очаква че ще се направят, така че инвестиционната политика също е оптимистична“, смята Чобанов.

Той поясни, че разходната част е раздута и то най-вече по текущите разходи. „Това с пенсиите, заплатите в бюджетния сектор през последните 2 години доведе до високи текущи разходи. Тепърва ще видим какво ще се случва и с разходите по обслужване на дълга. Лихвените плащания досега бяха относително нисък процент от бюджетните разходи, но с нарастването на дълга и на лихвените проценти по международните пазари също представлява притеснителна тенденция“, отбеляза икономистът.

Димитър Чобанов коментира, че макрорамката показва едни и прекалено оптимистични числа, а това ще се отрази и върху приходната част. „Над 2 млрд. лв. бяха съкратени, но по отношение на някои данъци също има по-оптимистичен поглед отколкото действително ще се случи. Много зависи какъв ще бъде сценарият по отношение на растежа на БВП, дали ще имаме растеж на вноса, защото приходите по ДДС от него са изключително важни, и ако растежа на вноса е отрицателен с малко приходи по ДДС, както беше тази година, ако това продължи и следващата година, няма да се повишат и приходите“, подчерта експертът.

По отношение на корпоративното подоходно облагане се внася една допълнителна ставка от 15%, която се отнася до големите компании. „Дори това да е положително за българската икономика аз очаквам, че това може да доведе до отлив на регистрации на такива предприятия в България, защото вече българската среда няма по какво да се отличава от икономиките с по-високи данъци. От там нататък българската икономика не е атрактивна и това може да доведе до отлив на приходи. Дори да не се случи това веднага, с течение на времето вероятно такава ще бъде тенденцията“, отбеляза още Чобанов.

Той определи политиките, насочени към повишаване на събираемостта, като недовеждащи до съществени подобрения. „Нито темата известна като бонус-донус, нито другите неща ще донесат до практическо повишаване на събираемостта. Така че приходната част е завишена. Ако България през 2025 г. евентуално бъде приета като част от Еврозоната, това ще изисква БНБ да бъде капитализирана, а всъщност ако МФ събере тези приходи от вноската от БНБ, това означава, че ще трябва да се търси допълнително финансиране, за да може да капитализира БНБ, защото това е условие за Еврозоната. По-вероятно е МФ да се опита да събере тези пари“, смята Димитър Чобанов.

Според него не се спазват и правилата, отнасящи се до структурния дефицит, който е по-висок. „Този структурен дефицит може да бъде 1% от БВП, докато кабинета е заложил по-високи структурни дефицити. Другото е правилото за растеж на разходите, които в реално изражение не трябва да надвишават растежа на потенциалния БВП, това правило бюджетът на Василев го нарушава. Така две от нещата записани в Закона за публичните финанси правителството не ги изпълнява“, допълни още икономистът Димитър Чобанов, след което уточни, че бюджет 2024г. е продължение на предходни практики, които се извършват през последните години. /БГНЕС