И пациенти, и фармацевти непрекъснато се интересуват защо определени лекарствени продукти липсват в момента на пазара.
Още при предишното ръководство на Министерството на здравеопазването беше създаден такъв експертен съвет по контрол на лекарствоснабдяването, в който влизаха различни участници по веригата.
Българският фармацевтичен съюз направи десетина предложения за справяне с този проблем. Ние сме казали каквото трябва, където трябва, на експертно ниво, но просто нищо не се направи по въпроса.
Нещата, които ние предложихме, биха засегнали съответните финансови интереси, т.е. това означаваше да ограничим тази търговия, за да могат да останат лекарства за пациентите в България.
Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов.
С него разговаряме за липсата на някои видове инсулин, както и на други лекарствени продукти в аптеките.
Маринов отбеляза, че е малко трудно да се даде дефиниция какво е недостиг, липса и отказ, но се опита да дефинира тези понятия. „Липса е нещо, което в момента го няма на пазара, въобще производителя е уведомил притежателя на разрешение за употреба по съответния ред, че определен лекарствен продукт спира да се внася или няма да се внася", обясни той и добави, че в един момент лекарственият продукт го няма на пазара.
Председателят на БФС посочи, че недостиг е нещо, което го има, но количествата са по-малко от нуждата, въпреки че трудно някой може да каже какво количество от даден лекарствен продукт е необходим в страната. „Новото понятие, което използват фармацевтите, то не е регламентирано, това е отказ", подчерта той и допълни, че това, всъщност, е нещо, което на хартия го има в страната, на практика, обаче, фармацевтът не може да го осигури на пациента.
Маринов съобщи, че забранени за износ, съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, са тези лекарствени продукти, които са в позитивния лекарствен списък, и чиято наличност в страната трябва да е под 65% от средномесечната наличност за последните 6 месеца. „В момента в забранителния списък за износ, който се генерира от системата СЕСПА, липсват инсулини, за които вие питате, че пациенти се оплакват, че ги няма и ние знаем, че трудно се намират, което е меко казано обезпокоително, защото това означава, че тези лекарствени продукти на практика са налични в страната, но ние не можем да знаем къде са. Те явно не стигат до аптеките, или ако стигат, не стигат до всички аптеки", коментира той.
Според председателя на БФС проблемът опира дотам, че цели аптеки, съответно и техните пациенти, нямат регулярен достъп до определени лекарствени продукти, или им осигуряват количества, които са по-малко от пациентите, които аптеките имат. „В момента системата позволява по веригата определени участници, не всички, да задържат количества и съответно много по-изгодно е тези количества да бъдат продадени извън страната, където печалбата е много по-голяма, отколкото няколкото процента, които търговецът на едро би получил, ако ги реализира количествата в страната", заяви Маринов и добави, че става въпрос за пари, като обяви, че по неофициални данни оборотът на износа на такива лекарствени продукти вече минава 300 млн. на година.
Той коментира, че една аптека може да има достъп до всякакви лекарствени продукти, които са налични в страната, друга пък въобще да няма достъп до тях. „Ако ти си част от една вертикална структура, т.е. аптеката е свързана със склада, а пък складът може да е свързан и с производител, имаш много по-сигурен достъп до лекарствени продукти, което е преразпределение на пазара на търговия на дребно с лекарства, иначе казано, някой се възползва от цялото това нещо, за да получи преимущество на пазара", каза още председателят на БФС, като уточни, че освен видове инсулин, периодично липсват стероиди, през зимата ще има липса на определени антибиотици и пр.
Маринов е категоричен, че трябва да има ясна система, която да знае и да сме сигурни къде са лекарствата в страната. „Трябва да приключим с мита за скъпите български лекарства, те ако бяха по-скъпи, нямаше да се изнасят от страната", подчерта той и допълни, че е факт, че в България имаме едно от най-скъпите ДДС на лекарствата, но те са може би и единствената стока, при която, ако се намали ДДС, това осезаемо и веднага ще повлияе крайните цени, защото те са регулирани.
Председателят на БФС обясни, че хората търсят решение на проблема и затова ходят да си купуват лекарства в Турция, а не защото в южната ни съседка лекарствата са по-евтини.
Маринов отвори и темата с генеричната замяна. „Огромна част от проблема с т.нар. недостиг или липси, може да бъде разрешен с разрешаване на генеричната замяна", смята той и отбеляза, че регулаторите Американската агенция, Европейската агенция и Българската изпълнителна агенция по лекарствата са казали кои лекарства могат да бъдат терапевтично еквивалентни генерични заместители.
Председателят на БФС обясни, че това са лекарства с една и съща съставка, а много често самите субстанции идват от едни и същи производители и заводи, като разликата е само в опаковката, марката и т.н., освен това те имат и различни цени. „Много често, парадоксално е, но имаме и генерични лекарствени продукти, които са по-скъпи от оригиналните. Ние сме може би една от малкото страни в света, където има и такива странности", отбеляза той и посочи, че има лекарства, които нямат аналози, но при тях трябва да се търсят други подходи.
Маринов е на мнение, че по отношение на проблема с недостига на лекарства, много се е изговорило и в общи линии всичко се знае. „Въпросът е да се направят тези неща, които са казани. Никога досега не сме стигали до решение на проблема, защото няма консенсус. Както споменах вече, има сериозни бизнес интереси, решението на проблема минава през ограничаване на някои бизнеси", заяви той, като уточни, че не само здравното министерство, но и здравна комисия и депутатите ще се наложи да направят някои неща.
Според него трябва да се подобри СЕСПА, която е много добра като идея. „Има някои функционалности, които трябва да се подобрят. Нормативно е уредено аптеките да виждат къде има лекарства при търговците на едро, в кой склад какви лекарства няма и какви лекарства има. Това е много важно, защото магистър-фармацевтът няма как да прозвънява или да търси в 300 склада. В момента няма механизъм, по който автоматично да се проверява дали тази наличност в склада отговаря на това, което декларира търговецът на едро, иначе казано складовете могат да крият стока и на практика аптеките няма как да я намерят лекарства за своите пациенти", заключи Маринов. /БГНЕС
