Дистанционно управлявани хлебарки стават рейнджъри в спасителни мисии

Учени разработват начини за използване на дистанционно управлявани хлебарки за издирвателни и спасителни мисии.

В интервю за Ройтерс Кенджиро Фукуда от лабораторията на Института по физико-химични изследвания Рикен в Токио разкри, че случаите на употреба, които той и екипът му измислят за своите дистанционно управлявани мадагаскарски хлебарки, бележат напредък. Твърди се, че хлебарките ще бъдат използвани за издирвателни и спасителни мисии. Насекомите могат да попаднат на места, до които хората не могат да стигнат.

Хлебарките са оборудвани с пакети, захранвани от слънчеви клетки. Те са избрани заради размера им и липсата на крила, което ги прави полезни при извличането на вещи в малки пространства. Техните подобни на нерви придатъци се стимулират от пакетите и биха могли да помогнат да се сигнализира на малките същества, че се движат в правилната или в грешната посока.

Според доклада на The Byte по технологията все още има какво да се направи. По време на една от демонстрациите една от хлебарките завила наляво, когато изследователят ѝ дал сигнал да го направи. Скоро обаче тя започнала да се върти в кръг, когато ѝ било сигнализирано да завие надясно.

Според Science Daily учените се опитват да разработят захранвани с клетки пакети за хлебарки, така че те да могат да помагат при инспектирането на опасни зони и наблюдението на околната среда. За да може това да се осъществи, учените трябва да успеят да подадат успешен сигнал на насекомите и да им кажат точно в каква посока да се движат. Съществува и проблемът, свързан с това, че манипулаторите трябва да контролират насекомите за дълги периоди от време.

Друг голям проблем е, че батериите за захранваните с клетки пакети не се зареждат достатъчно. Както посочва Science Daily, рояци хлебарки биха се появили в резултат на това, че батериите са изключени в неподходящ момент. Решението би било да се създадат докинг станции за зареждане на батериите, когато е необходимо.

Но въпреки че докинг станциите изглеждат идеални, недостатъкът е времето, което би било необходимо за многократно връщане до станциите и зареждане. Едно от решенията би включвало вградена слънчева клетка, която би поддържала пакетите постоянно заредени. При напълно заредени пакети през цялото време, водачите могат да се съсредоточат върху това хлебарките да се движат в правилната посока.

Разбира се, интегрирането на вградени слънчеви батерии би изисквало големи усилия. Според Science Daily инженерният екип ще трябва да създаде ултратънки органични клетъчни модули. Освен това ще трябва да се гарантира, че машините, прикрепени към хлебарките, могат да останат неподвижни за дълъг период от време, като същевременно позволяват на насекомите да се движат естествено.

Фукуда и екипът му вече са експериментирали с безжични модули, управлявани от краката, и литиеви батерии, прикрепени към горната част на хлебарките. Това е направено по модел на тялото на хлебарка и е отпечатано на 3D принтер с еластичен полимер. В резултат на това раницата приляга идеално по извитата повърхност на насекомото и позволява естествено движение.

Без ултратънката и гъвкава органична слънчева клетка би било предизвикателство да се гарантира, че раниците са напълно функционални и захранвани винаги, когато хлебарките се движат. За адаптиране към променящата се форма на корема на насекомото, учените са създали залепващи и незалепващи участъци във фолиото, което им позволява да се огъват, като остават прикрепени. По-дебелите филми със соларни клетки не позволявали по-бързо и по-плавно движение.

Ще трябва да видим дали учените са успели да направят така, че хлебарките да не се движат в кръг. Засега поне биха могли да гарантират, че опаковките ще останат напълно захранени. В противен случай ще има много страховити пълзящи животни, които се движат без посока.

Разбира се, истинският въпрос е дали хората изобщо биха искали дистанционно управлявани хлебарки. Повечето все пак биха предпочели да ги държат далеч от домовете си. /БГНЕС