Доц. Чавдар Колев: Хубави насипи и чести ремонти, за да няма вълни по пътищата

„По различните пътни участъци и по различните инвестиционни програми качеството е различно. Когато се строи по линия на Европейската банка или на Световната банка, качеството е по-добро, отколкото когато се строи по линия на националния бюджет“. Това каза в интервю за БГНЕС доц. д-р инж. Чавдар Колев.

Като преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор. Каблешков“ доц. Колев е специалист по пътно строителство, а преди около 2 години излезе неговата книга „Насипни конструкции или защо има вълни по нашите магистрали?“.

„Поводът за вълните в заглавието на книгата са тези по участъка между Чирпан и Стара Загора на АМ „Тракия“, който сега започнаха да го ремонтират. Обяснението за тях е много логично. Опираме до азбучни изстини в строителната наука, че трябва да се спазват едни иначе простички, но строги изисквания за състава на материалите за насип, още повече за такива пътища, където се развиват високи скорости. В състава на пътищата има фракция, наречена прах – това не е глина, не е и пясък, а нещо средно и тя трябва да бъде не повече от 3 до 5% от общото съдържание. А както стана ясно от скандала, който се развихри още когато строяха магистралата – преди около 15 години – в този участък сложиха пепелина от ТЕЦ-овете в Димитровград, от екологична съобразност да използват този отпадъчен материал, защото при това е и без пари. Но за съжаление, прахта не може да се уплътнява, тя не може никак да бъде уплътнена, още повече, когато съставлява 80-90% от състава на материала и затова пътят стана на вълни“, смята експертът.

Вълни обаче, казва експертът, но без да са толкова гротескови като между Чирпан и Стара Загора, има и по други места в страната.

„Те са се образували по две причини. Първата – когато не е добре уплътнен насипът, а втората – защото сред нашите колеги-специалисти битува самохвалството, че ремонтите на магистралите трябва да се правят не както е по нормите, не както е по книгите, на 10 години, максимум 15, а ако може 20-30 години да си караме и чак тогава ги ремонтираме“, категоричен е доц. Колев.

Той припомни, че е напълно естествено всяко нещо да се износва и амортизира от усилената експлоатация. „Нещо повече, не отчитаме дори и факта, че т.н. експлоатационни товари – това са автомобилите, влаковете, които минават, имат обективното, естествено свойство постоянно да нарастват, никога да не намаляват. Тоест ТИР-овете стават все по-тежки и с все по-висока скорост. Защо? Защото един и същи двигател като вози по-голям обем, той е икономически по-ефективен. Повече от нормално е стремежът на техническия прогрес да бъде такъв, същото е с влаковете, с корабите. Същевременно обаче, магистралата си е същата, със своята си предопределена носимоспособност, така че с течение на времето тя не само, че се износва, ами и усилено, експоненциално се износва. Следователно, трябва да правим ремонти не на 20-30 години, а на 10 години“, заяви експертът.

Доц. Колев припомни също, че първокласните пътища у нас бяха ремонтирани усилено и добре през 90-те години по програмата ФАР – по предприсъединителните фондове. „Всичко беше много добре, но оттогава минаха вече близо 25 години – минимум 20, максимум 25, зависи за кой участък става дума – не са пипани. И сега, ако минете през тия пътища… Мога да дам пример: София – Враца - Монтана, или за Севлиево – Търново – главният път, който е за Варна. Всичко това е до такава степен вече износено, че е опасно за движението“, категоричен е доц. Колев.

Той признава, че не може да се отговори еднозначно на въпроса дали се строят качествено през последните години пътищата у нас, както и да приведе всичко под един знаменател. „Факт е, че по различните участъци и по различните инвестиционни програми качеството съответно е различно. Бих могъл да откроя такава зависимост: Когато се строи по линия на Европейската банка или Световната банка, тогава се спазват изискванията и качеството е по-добро. Въпреки че и там има твърде много пропуски, които са още на проектна фаза, а не толкова на строителна. На проектна фаза тук има твърде много пропуски, поне от моя гледна точка. Пътищата, които се строят по линия на националния бюджет – там е различно. Не съм ходил като експерт на всичките такива участъци, но чисто и просто там регламентът е доста по-опростен и доста по-нестрог, и е предпоставка за допускане на някои по-лоши качества“, заяви доцентът.

Той е категоричен, че гаранцията за качество, която се дава от строителите след като бъде готов даден път, трябва да е 10 години. /БГНЕС