Доц. Тюлеков: Духов ден е за памет, но и за действие

Свети Дух – ден на падналите за свободата на Македония е ден на памет, на протест, но и на действие. Това каза пред БГНЕС преподавателят в ЮЗУ „Неофит Рилски” доц. д-р Георги Тюлеков, който е преподавател в катедра „Международно право и отношения”.

След 1919 г. имаме нещо особено, което се различава от началото на борбите за освобождение, започнали през 1878 г., а то е, че името Македония е забранено. Самата Македония като географска област е разпокъсана между три различни държави, и това започва от 1919 г., когато Ньойският договор утвърждава тази подялба. Егейска и Вардарска Македония са в кралството на сърби, хървати и словенци /от 1929 г. Югославия/, а беломорска Македония остава в пределите на кралство Гърция. Но в двете християнски държави има асимилаторски, денационализаторски и антибългарски режими, и само България, единствената от трите държави, присъединява част от Македония – Пирински край. Клаузите на Ньойския договор утвърждават тази териториална промяна. Но само тук македонските българи-бежанците, които са дошли от Вардарска, Егейска Македония и Пиринския край, имат своите организационни структури, само те пазят автентичния спомен за Македония. И именно от тази общност се ражда голямата идея Духов ден да бъде превърнат в ден на Македония.

"Големият смисъл е да има един общ празник на македонската, на българската бежанска общност, която да обединява, сплотява, да организира и насочва – да бие в една посока срещу денационализаторски и асимилитароски режими. Но това е в чисто политически план. Когато говорим за същността на Духов ден, в него също има три основни посоки: той е ден на памет, ден на прослава на всички, загинали не само за свободата на Македония, но и на Ботев, Левски, на всичките общонационални герои", аргументира се доц. Тюлеков.

Според него след 1925 г. в този празник се внася един друг смисъл – ден, освен на помен, на прослава, и на още две съдържателни неща, а именно – ден на протест срещу тези режими, защото българите в Егейска и Вардарска Македония нямат право да се наричат българи, да споменават македонското име. Всичко, което е било в тяхната духовна институционална структура – времето на българските училища, Екзархия, църква, всичко това е погубено и забранено, просто го няма. Няма ги и българските учители и владици във Вардарска и Егейска Македония.

"И на трето място Духов ден е ден на действие за това, когато днес се възстановява този празник, трябва да се работи за Македония, да ѝ се служи с идеята за деидеологизиране, едно човешко послание за контакти и сътрудничество между Република България и Северна Македония", смята Тюлеков.

В исторически план денят на Македония се чества до 1934 г., на следващата година на власт чрез преврат идва военният режим. Думата Македония става приоритет на българската държава, ВМРО престава да съществува като организация, а тя е задкулсния фактор, който сплотява българската бежанска общност. Честването на Свети Дух става почти нелегално, това продължава до 1941 г., на следващата и по-следващата година пак има чествания, но те не са така масови. Последното честване на Свети Дух като ден на падналите за Македония е през юни 1946 г..

„Но то е злополучно, защото тези, които са носители на автентичния спомен за Македония са арестувани, те са обект на един режисиран съдебен процес, провел се в Горна Джумая /днес Благоевград - б.р./. Неговата идея е като се заклеймят великобългарските шовинисти и фашисти, да може да подпомогне официалната правителствената политика, тъй като в България по това време върви процесът на Парижката мирна конференция. Да се покаже, че отечествено-фронтовското правителство води политика на разграничение от това, което е било преди 09.09.1944 г. Но това е за сметка на Македония, на автентичната българска истина за Македония. Не случайно, след като са осъдени в процеса в Горна Джумая, се свиква тайния пленум на ЦК на БРП от август 1946 г., за налагане на културно-национална автономия на Пиринския край. А Духов ден е несъвместим с тази политика, защото той е спомен за това, че българите от Македония са намерили братски приют в България и името Македония да се произнася свободно“, така историкът обясни събитията след 9 септември 1944 г.

„Възстановяването на празника Духов ден започва през 1990-1991 г. чрез различни инициативи на Македонския научен институт. Тъй като Македония е изкуствена гранична бразда, която разсича вековни родови корени. А този спомен за Духов ден да се предава и на следващите поколения“, каза историкът. /БГНЕС