Добричката епопея или как българите сразиха 3 държави за 3 дни

На 7 септември се навършват 105 години от боевете при град Добрич, които имат решаващо значение за освобождаването на Южна Добруджа от румънска окупация.

През август 1916 г. две години след започването на Първата световна война Румъния за втори път вероломно напада в гръб свой близък съюзник. Този път обаче тя няма този късмет, както срещу България през 1913 г., когато без да среща съпротива стига до София, защото по това време българската армия воюва на два фронта срещу сърбите и гърците.

Срещу Румъния, подкрепяна от Русия, се изправят Германия и България, които са готови да накажат сурово Букурещ за неговото двуличие. Румънският крал Фердинанд е германски принц от католическия клон на династията Хоенцолерн, от която е кайзер Вилхелм II, а по майчина линия е Сакскобургготски принц и внук на краля на Португалия Фердинанд, който е брат на бащата на българския цар Фердинанд I. По това време Европа все още се управлява от монарси и династичните връзки между тях имат важно значение за междудържавните отношения. Самата Румъния още от края на 19 век е част от Тройния съюз, който в хода на Първата световна война напуска с цел да се разшири за сметка на Австро-Унгария и да запази заграбеното от България.

Кайзер Вилхелм II, цар Фердинанд I, султан Мехмед V и Франц-Йосиф I

Предателство е наказано още в първите дни на Румънската кампания, когато обединените българо-германски сили, подкрепени от турски и австро-унгарски части, смазват всяка съпротива на румънците и техните съюзници руснаци и сърби.

Добричката епопея на Трета българска армия започва на 5 септември 1916 г. и продължава три дни. Командир на българите е прославеният генерал Иван Колев, а на сражаващите се срещу тях обединени руски, румънски и сръбски сили е генерал Андрей Зайончковски, който освен всичко е прочут историк и автор на трудове за Кримската война. Въпреки численото превъзходство на противника, който разполага с 46 батальона и 19 кавалерийски ескадрони срещу 23 батальона и 17 кавалерийски ескадрони за българите, той не само, че не успява да премине в настъпление, но е принуден да бяга позорно от своите позиции преследван от Първа конна дивизия на ген. Колев.

Добричката епопея заедно с победите при Силистра и Тутракан спомагат за бързото освобождение на Южна Добруджа. В тази битка за пръв път в най-новата ни история българската армия се изправя срещу своята Освободителка Русия и ѝ нанася сериозно поражение. /БГНЕС