Догонващата газова стратегия на Европа

Западът беше заложил на предположението, че Русия няма да затвори енергийния кран към Европа. Повечето международни анализатори бяха изчислили, че ако Европа намали вноса, Русия ще трябва спешно да намери нови клиенти. Всъщност някои призоваваха за извънреден данък върху природния газ на "Газпром", като смятаха, че Русия няма да има реалистични алтернативи.

Засега Европа е уязвима от капризите на руския президент Владимир Путин. Доставките на газ по "Северен поток 1", най-големия руски газопровод за Запада, бяха намалени до едва една пета от капацитета, а цените отново се доближават до рекордните нива, наблюдавани непосредствено след нахлуването на Русия в Украйна. Въпросът е дали Москва блъфира, или иска да изиграе мача до край=.

От известно време насам Русия гледа на изток. Съмнително е обаче дали източните пазари, които имат по-ниска покупателна способност, могат да компенсират износа на страната за Европа. Още по-съмнително е дали Москва може бързо да развие необходимата инфраструктура в страни като Китай или Индия.

Междувременно, ако миналото е някакъв пътеводител, здравият разум винаги може да бъде „надскочен” от непредсказуемия Путин, който е показал, че е напълно готов да пожертва икономическите интереси на страната си на олтара на геополитическите си амбиции. В края на краищата приходите на "Газпром" се утроиха в сравнение с миналата година, тъй като рязкото увеличение на търсенето в Европа и покачващите се цени увеличиха маржовете на печалбата. Това даде на Кремъл възможност да експериментира, поне временно.

Тъй като нахлуването в Украйна е кулминацията на личната му стратегия и политически амбиции, бъдещето, което Путин е подготвил за своя народ, със сигурност изглежда мрачно. Всичко това, обаче, е бъдещето. Междувременно Европа е изправена пред настоящето, без да се вижда създаването на убедителен план Б. Преходът към възобновяеми енергийни източници ще отнеме време, а призивите за намаляване на потреблението на енергия ще се отразят на растежа на икономиките в Европа. При сегашното положение изглежда, че най-добре би било да се молим за мека зима, която също така би намалила опасенията за ограничаване на потреблението на газ.

Сравнително евтиният газ на "Газпром" подкрепяше европейските икономики от десетилетия. Зависимостта на континента от Русия обаче показа, че икономиката и геополитиката вървят ръка за ръка. От години европейците рециклират клишетата за необходимостта от диверсификация на енергийните си източници. Трябваше да действат според тях. Защото в момента са в позицията на догонващи.

------------------------------------------------------

Василис Коцуляс, „Катимерини”