Докладът за армията: Русия все още е най-голямата заплаха за сигурността

През 2023 г. действията на Русия продължиха да бъдат основната заплаха за българската национална сигурност. Кремъл продължи да се стреми към промяна на установеният световен ред, да нарушава международното право и да налага военната сила като механизъм за постигане на политически цели.

Москва продължи да използва хибридни инструменти за въздействие в Западните Балкани, което допринесе за запазване на конфликтния потенциал на региона.

Некомплектът на българската армия продължи да нараства през 2023 г. и достигна 21,8%, като най-тревожно е състоянието на окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски.

Това са основните изводи от годишния доклад за „Състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2023 г“.

Среда за сигурност

Докладът твърди, че средата за сигурност е била белязана от „задълбочаване на противопоставянето между глобални сили и съперничеството между регионални субекти“. Действията на Руската федерация отново са определени като основната заплаха за националната сигурност на България. Документът сочи усилията на Кремъл да възстанови влиянието си в постсъветското пространство като основната причина за дългосрочното милитаризиране на международните отношения.

Подчертани са хибридните методи за въздействие, които Москва прилага, наред с конвенционалните бойни действия. Съобщава се, че България не е изключение, като страната ни е продължила да бъде обект на системни руски хибридни действия, целящи оказване на въздействие върху вземането на суверенни национални решения от стратегически характер.

Отбелязано е преднамереното ограничаване на корабоплаването в Черно море, от страна на Русия. Докладът добавя, че минната опасност остава висока.

В областта на енергийната сигурност е обърнато внимание на усилията на целия ЕС, в това число и България, да се преориентира към втечнен газ, като основен енергиен източник. Смята се, че гъвкавото маршрутиране на втечнения газ се явява реална конкуренция спрямо ограниченията на стария модел на дългосрочни договори и фиксирани тръбопроводни маршрути.

Особено внимание, в доклада, е обърнато на ситуацията в Западните Балкани. Документът твърди, че конфликтният потенциал в региона се е запазил поради неурегулираните отношения между Сърбия и Косово и сепаратистките амбиции на сръбски фактори в Босна и Херцеговина. Отбелязани са и хибридните действия на Москва, целящи да саботират евроатлантическата интеграция на региона. Подчертано е, че конституционните промени в Северна Македония са се забавили и че антибългарската реторика продължава. Натискът на международната общност е изиграл стабилизираща роля в Западните Балкани, въпреки това рисковете за сигурността остават, както и предпоставките за нова ескалация на напрежението.

Спомената е и влошената среда на сигурност в други региони като Южен Кавказ и Близкия Изток. Ситуацията в Южен Кавказ беше повлияна от въоръжените действия на Азербайджан по възстановяване на суверенитета над територията му. Напрежението с Армения се запази, въпреки спадалата интензивност на граничните инциденти. Като основна причина за повишаването на напрежението в Близкия Изток докладът посочи терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Ивицата Газа. Това събитие е станало причина за усложняване на обстановката в Западния бряг и задълбочаване на политическата криза в Ливан. Споменати са и затрудненията за корабоплаването в Червено море, произтекли от атаките на йеменските бунтовници хути.

Хората в отбраната

Докладът отразява задълбочаващите се проблеми с некомплектът на българската армия, който през 2023 г. достигна 21,8%. Особено тревожно е състоянието на окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски. Твърди се, че това състояние на окомплектоването значително ограничава възможностите на Въоръжените сили да изпълняват в пълна степен възложените им задачи, както на национално ниво, така и в рамките на колективната обрана в НАТО.

Като основна причина за повишаване на некомплекта се сочи нивата на заплащане. Въпреки, че заплатите на военнослужещите са се повишили с 10% за шеста поредна година, те остават неконкурентни на пазара на труда. Друга причина е непривлекателността на военната служба за младите хора, която я свързват с тежести и лишенията, рисковете, лошите условия на труд и остарялото въоръжение. Твърди се, че дезинформацията относно войната в Русия също е указала негативно въздействие спрямо мотивацията за постъпване в редовете на българската армия.

Документът подчертава, че войната в Украйна е доказала, че основен фактор за поддържане на боеспособността се явява своевременното доокомплектоване на формированията със запасни. Отмяната на задължителната военна служба в България, след 2008 г., е рефлектирала негативно върху състава и възможностите на запаса, тъй като наборната военна служба е била фундамент за подготовка на българските граждани за отбрана на страната и основен източник за попълване на военновременните формирования със запасни.

Сред постигнатите успехи, в областта на отбраната през изминалата година, е посочено разработването на „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.“, съдържаща основни проекти за превъоръжаване и модернизация, която беше внесена в Народното събрание. Отбелязано е подписването на договор със САЩ за придобиване на 198 бр. бойни и спомагателни машини „Страйкър“, което постави началото на закъснялата модернизация на Сухопътни войски. Споменато е, че е продължило изпълнението на проекта за придобиване на новия тип боен самолет и въоръжение за него, както и реализацията на проекта за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба със съответното въоръжение. /БГНЕС