Живеем в свят, който е много свързан със социалните медии, които предоставят възможност на хората да бъдат свързани и информирани едва ли не веднага, когато нещо се случи, но също така имат един специфичен ефект – създават усещането, че можем да проникнем навсякъде, да стигнем по всяко време до ума на всеки, до живота на всеки, до всяко събитие и да бъдем част от него, дори и когато сме много далеч физически или културно, и във всякакъв смисъл.
Това е една особеност на времето, в което живеем, която има своите плюсове и минуси.
Това заяви в интервю за БГНЕС Велислава Донкина-Кръстев, клиничен психолог и психотерапевт.
С нея разговаряме по повод шокиращите снимки и видеа, които се разпространяват в социалните мрежи, свързани с насилие върху човешката личност, включително кадри от войните в Украйна и в Израел.
„Счита се в голяма степен, че тази възможност хората да се информират и да виждат, без да остава нищо скрито, има отношение към тяхната съпричастност, свързаност, гражданска позиция и отговорности“, каза Донкина и добави, че едно модерно общество, което разчита на такива ценности, би държало достъпа до информация, с всички условности на това нещо, да бъде максимално голям.
От друга страна, обаче, подчерта тя, директното експозиране на определени изображения може да бъде много травматично и има неща, които от уважение към човешката личност и нейната неприкосновеност, не се стича за редно и правилно да бъдат показвани. „Особено когато говорим за специфично функциониращи хора, за подрастващи, за деца и юноши обикновено визуалното изображение може да повлияе по определен начин“, посочи психотерапевтът, давайки като пример често коментираната тема, свързана с видеоигрите и агресията.
Донкина отбеляза, че когато не оставяме човек да мисли или да си представя, а му показваме нещо, това може да шокира, да травматизира, но също така може да има и един още по-неприятен ефект – да банализира. „Когато твърде много виждаме едно и също нещо, започваме да нямаме чувствителност към него и тук може да се изгуби тази сензитивност“, допълни тя.
Психотерапевтът обясни, че много се дебатира доколко подобни изображения, или изобщо присъствието във видеосвета би могло да повлияе човека, че някак там се загубва това усещане за значимостта и трагизма какво означава някой да бъде унижаван и насилван. „Когато едно такова съдържание е публично, както е в социалните медии, то е достъпно и всеки може да се изкаже по този въпрос. Там вече започва един друг процес, свързан с това, че хората някак имат нужда да вземат отношение. Не е много ясно, обаче, кой с какво мотивация го прави – дали да бъде активен, дали да бъде популярен, дали наистина да изрази някаква съпричастност, дали се чувства длъжен да има някакво мнение пък няма, и т.н., и т.н.“, уточни Донкина.
Според нея това е отражение на ситуацията, в която се намира нашето общество – на много стрес, девалвиране на ценности, на липси, на символични възможности тези процеси да бъдат удържани, защото те се удържат с възпитание, което се случва с поколения, от нормативна уредба, към която хората имат респект, с традиции, с онези социални и морални норми, свързани с ценностите, които са нашата вътрешна задръжка да направим или да не направим нещо, онова, което вътре в нас ни казва „това не е редно“.
Специалистът обърна внимание, че стои и въпросът за хората, които поради една или друга причина са особено чувствителни към определено съдържание, дали защото имат някакви психични или друг вид заболявания, които ги правят уязвими, или защото са преживели подобно нещо и това е травматично за тях, или пък поради психична и емоционална нестабилност също могат да бъдат повлияни.
Донкина е на мнение, че тук трябва да помислим докъде стига моята лична отговорност по отношение на зачитането на определени общочовешки норми. „От една страна, за да бъдеш активен гражданин на едно общество, това означава, че не можеш да се държиш сякаш нещата, които се случват на другите, не те засягат. Но, от друга страна, в човека съществува едно специфично любопитство – това е част от човешката природа, дори когато нещо предизвиква ужас, отвращение и се разграничаваме от него, има известен интерес и наслаждение“, обясни тя.
Неслучайно древните римляни са казвали „хляб и зрелища“ – правило, което важи и днес, тъй като в социалните мрежи, а и не само, хората могат да бъдат изкушени да наблюдават неща, които може да не харесват и които никога не биха причинили лично на друго човешко същество, но показването на подобни изображения, е свързано с инстинктивния им интерес.
„Много разпространено в медийния свят е, че добрата новина не е новина, тя не прави рейтинг, трябва ни нещо трагично, драматично“, отбеляза психотерапевтът, като подчерта, че трябва да си даваме сметка, когато показваме такива неща, всъщност, какво предизвикваме, какво стимулираме и какво възпитаваме.
Донкина продължи: „Това ни връща отново към тази отговорност, която медиите имат, която изкуството има, образованието.“
Тя отбеляза, че в днешно време потребителите в социалните мрежи от личния си профил могат да създадат новина. Често и политиците правят изявления през социалните мрежи. „Тази привилегия и власт на гласността я имаме всички“, каза специалистът.
Донкина коментира влиянието на социалните мрежи върху подрастващите, като заяви, че има формална, а не реална регулация. „Затова преди време започна да се повдига въпросът трябва ли да бъдем по-чувствителни към т.нар. интернет пълнолетие, трябва ли да разчитаме на нещо повече от родителски контрол, защото той, изглежда, не върши достатъчно работа. В Европа много започна да се дебатира около това“, обясни тя и допълни, че това показва колко са уязвими младите хора, чиято психика се развива.
Психотерапевтът добави, че невъзможността да се остави ума на човек да си представи страданието, лошото, доброто, заради даването направо на един визуален образ, може да бъде пагубно за емоционалния и психичния живот на хората, още повече, когато говорим за юношество.
Донкина сподели, че от дълги години работи с лекари и че това са едни от хората, които може би виждат едни от най-ужасяващите неща в своята професия, свързани с човешкото страдание. Именно опитът ѝ показва, че няма как едно човешко същество да свикне да вижда страдание и ужасяващи сцени. „Може да бъде покрусено от много пагубния ефект на това, включително бърнаут и др. много мощни явления, но не може да се свикне с това“, категорична е тя.
Когато наблюдаваш човешко страдание, това винаги има ефект върху теб, дори и да не го мислиш съзнателно в момента, категорична е Донкина, уточнявайки, че човек се идентифицира с другите хора и някъде в теб стои идеята, че може да си ти, твоите близки.
Затова и в лекарската професия се наблюдават много мощни емоционални ефекти, като отчуждение, хладност, цинизъм, но те съществуват и при журналистите.
Специалистът посочи, че професионалистът журналист може да води много голяма борба със себе си. От една страна, че е призван и знае, че би трябвало да бъде хладен, обективен и да съобщи една новина такава, каквато е, за да може да бъде видяна от хората. От друга страна, журналистът е личност, човек, който има своите емоционални, нравствени, морални преживявания.
„Ние не можем да задължим някой да търси помощ. Можем, обаче, да подкрепяме тези възможности и да говорим за това колко е важно, защото аз мисля, че наистина е много важно всички ние, каквото и да работим, да си даваме сметка, че сме хора и че в нас винаги има един човешки отговор на онова, което наблюдаваме, още повече когато то е свързано със страдание, с нараняване на достойнството или на тялото, или със застрашаване на живота на други хора“, заяви Донкина.
На въпроса колко важно е да показваме емоциите си, а не да ги таим вътре в себе си, тя отговори: „Изключително важно, защото това е част от нашия естествен регулаторен механизъм да оставаме в баланс, доколкото това ни е възможно.“
Донкина е категорична, че да осмислим проблемите и емоциите си и да поговорим за тях е най-добрият вариант, затова и психотерапевтите винаги апелират да бъдем достатъчно сензитивни към себе си. И въпреки, че в България, все още има хора, които смятат проявата на емоции за глезене, лигавене и пр., това, всъщност, е естествена част от човека.
„Ние сме такъв модел, така сме създадени, че имаме чувства, с тях отговаряме на това, което светът и другите хора ни причиняват или ние сами някой път си причиняваме. Да обръщаме внимание на това е много целесъобразно, защото чувствата ни, както и симптомите имат значение, те ни казват какво се случва с нас и какво ние мислим и чувстваме. С други думи – кои сме, така че да бъдем сензитивни към това как се чувстваме, включително с професията си и нейните задължения, е начин да оставаме нормални, да оставаме здрави“, заключи психотерапевтът. /БГНЕС
