Доц. Такоров: Трансплантациите у нас са в ниски нива заради липсата на донори

За да бъде ефективна една трансплантационна система трябва да се откриват донори. Необходимо е да се помисли за мотивиране на координаторите към тяхното обучение. Това каза пред БГНЕС доц. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия и част от трансплантационния екип на ВМА.

На днешния 10 октомври отбелязваме Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи. Тази година има само 4 донорски ситуации, но отражение на това дава и COVID-пандемията. Според данните на здравното министерство у нас за трансплантация чакат 1145 българи.

„Трансплантацията е един предизвикателен процес, защото въвлича в себе си участието на десетки медицински специалисти. Самото присаждане на органи е върхът на трансплантологията, но за да се стигне до там, много лекари, сестри, лаборанти работят часове наред, за да се идентифицират точно параметрите на донора и на потенциалните реципиенти”, посочи той.

Доц. Такоров подчерта, че именно съчетанието и взаимодействието между всички тези екипи е това, което прави трансплантационният процес сложен и уникален същевременно.

По думите му, през последните години се наблюдава позитивна тенденция в обществената нагласа към донорството. „Това е следствие и на доста позитивни кампании, които се проведоха през последните години, инициирани от Министерство на здравеопазването. Мога да кажа, че ние срещаме подкрепата на българското общество в частност, но всеки един разговор за донорството, за неговата значимост, привлича допълнителни симпатизанти към тази кауза… респективно, когато се достигне до едно по-съществено позитивно мнение в обществото, това ще може да окаже благотворен натиск върху координаторите по донорство – върху всички, от които зависи да има повече донорски ситуации в държавата и по този начин обществените сили и нагласи да се насочат в една по-полезна посока“, заяви медикът.

Той е категоричен, че у нас има добро законодателство, което регламентира кои пациенти могат да бъдат донори. „Нещо, което е много важно за обществото и се знае, многократно сме коментирали, че не може да има злоупотреба по отношение на това кой е подходящ за донор – това са пациенти с необратима мозъчна смърт, т.е. те на практика са загинали, изкуствено се поддържат другите параметри на живота, за да могат евентуално да бъдат оползотворени техните органи. Всичко минава през много ръце, много комисии, за да се стигне до ефективното дарителство и затова смея да твърдя, че има такава нагласа, но има нещо, което липсва. То не е формално, не е писано, просто липсва желанието, може би, във всички етапи на трансплантологичния процес да се действа ефективно“, посочи Ивелин Такоров.

Доцентът обясни, че за да бъде ефективна една трансплантационна система, която същевременно е и мерител за качеството на здравните грижи в национален мащаб, трябва да се откриват донори.

„Донорите трябва да се намират, да се кондиционират – това е един доста трудоемък процес, в който са ангажирани основно координаторите по донорство. И съответно много пъти тези ситуации се случват в късните часове, трябва да се доработва…има доста малко реаниматори в България, те са пренатоварени. Тоест, откриването и кондиционирането на донори им идват като едни допълнителни задължения и може би трябва да се помисли в тази насока. Де факто към мотивиране на координаторите, към тяхното обучение, защото много донори не се откриват и поради недостатъчно познаване на материята. Всичко останало е в абсолютна готовност, т.е. след откриването на донора имаме идеалната система за неготово оползотворяване”, заяви доцентът.

Това, което може да се направи, според него, е именно да се говори, за да може всеки един да стане съпричастен към процеса на трансплантация на органи – като се видят резултатите, като се види наистина, че това помага на много хора да живеят нормален живот след трансплантацията. „Затова подобни кампании не са излишни. Всяка година е необходимо да се отбелязва Деня на донорството, да се оказва почит и уважение към близките, които са дарили органи от свои починали роднини, за да може да се задейства искрата. Знаете – когато нещо стартира, то набира скорост, а за съжаление трансплантацията на органи в България през последните години, всъщност откакто съществува, варира в едни много ниски нива, именно заради липсата на донори“, подчерта Ивелин Такоров.

Няма рецепта как да се достигнат необходимите нива от 100 донора годишно. Тази година има само 4 донорски ситуации, но отражение на това дава и COVID-пандемията.

„В световен мащаб имаме рязко понижаване на броя на трансплантираните и на реализираните донори. На годишна база се очаква до края на годината да бъдат реализирани 50% по-малко трансплантации в световен мащаб, отколкото през последните години. През месеците март и април имаше тотален колапс на трансплантологията в световен и европейски план, защото много от водещите страни в това отношение пострадаха доста от настоящата пандемия. Но вече всичко започва да се пробужда, трябва да свикнем да живеем с COVID-19. Има европейска директива как да се предпазват потенциалните реципиенти и трансплантирани пациенти от опасността за заразяване с COVID-19, така че се мисли по всички въпроси, и от тук насетне очакваме броят на донорите да започне да възстановява своите нива, а изключително много се надяваме да започне да ги надминава през идната година“, посочи той.

По думите на доцента средно последните три години у нас има реализирани по около 16 донорски ситуации, което е крайно недостатъчно. /БГНЕС