Пациентите с рак на гърдата трябва да обсъдят възможностите за замразяване на яйцеклетки

Пациентите с рак на гърдата имат дълъг път пред себе си, който не свършва с операцията и с края на химиотерапията.

Няма ситуация, в която е наложително да се отстранят матката и яйчниците.

Задължително е консултирането на пациентите с тази диагноза с репродуктивен специалист за обсъждане възможностите за съхранение на фертилитета.

Това заявиха в интервю за БГНЕС д-р Мариела Василева, хирург и председател на Българското дружество за борба с рака на гърдата, д-р Елица Валериева, АГ специалист и оперативен гинеколог, и акушер-гинекологът доц. д-р Мария Юнакова.

„Пациентите с рак на гърдата имат дълъг път пред себе си, който не свършва с операцията и с края на химиотерапията. Често той продължава дори години след това. Това налага известно проследяване във времето от различни специалисти – по образна диагностика, кардиолози, акушер-гинеколози, хирурзи, за да може при евентуална прогресия на заболяването да бъде хванато в най-ранен стадий, за да може лечението да бъде много ефективно“, каза д-р Мариела Василева.

По думите ѝ често такива програми за проследяване в България липсват, заради което е необходимо пациентите сами да се информират за това какво следва да правят оттук нататък.

Специалистът обясни, че в първите две години след диагнозата на всеки три месеца пациентът трябва да посещава своя лекар, като уточни, че често това се случва в т.нар. онкологични диспансери. На три месеца трябва да се прави ехография, а на шест месеца мамография.

В следващите три години прегледите се разреждат. „Ехографията става на 6 месеца, мамографията става веднъж годишно“, добави д-р Василева.

Хирургът допълни, че в зависимост от терапията, на която е подложен отделният пациент, ако това е антихормонална терапия, която често продължава между 5 и 7 до 10 години, пациентите трябва още в началото да се изследват за костна плътност, защото част от тези хормонални препарати, които получават, увеличават риска от развитие на остеопороза.

„Остеопорозата е заболяване, което няма ранна симптоматика и често се открива, когато вече е много късно, затова е задължително преди началото на хормоналната терапия те да изследват костната си плътност“, обясни специалистът.

Необходимо е често посещаване на акушер-гинеколог. „Особено в началото на терапията на 6 месеца. Някои медикаменти изискват прегледи от кардиолози, специализирани сърдечни изследвания, също така преглед при зъболекар“, каза д-р Василева и посочи, че много от лекарствата водят до различни стоматити, сухота в устата.

Именно поради всички тези особености е изключително важно пациентите да са максимално информирани.

„В контекста на пациенти с рак на гърдата няма ситуация, в която е наложително да се отстранят матката и яйчниците“, заяви д-р Елица Валериева.

Все пак, обаче, има случаи, в които специалистите обсъждат с пациентите би ли имало това полза за тяхното здраве. „При пациенти с наследствен рак на гърдата, и то с мутации високорискови в BRCA1 гена, често може да възникне и асоцииран с общ синдром на наследствен рак на гърда и яйчник, както освен рак на гърдата да имат и рак на яйчниците и при тези пациенти може да се обсъди операция за намаляване на онкологичния риск“, обясни АГ специалистът и оперативен гинеколог.

Д-р Валериева отбеляза, че всъщност такива в медицината съществуват доста рядко и това е един от случаите, в които може да се направи такава операция с отстраняването на яйчниците и маточните тръби. „Матката в огромната част от случаите не се налага да се отстранява, защото ракът на матката не е свързван генетично с рака на гърдата“, уточни тя.

Антихормоналната терапия след операция за рак на гърдата може да увеличи риска от развитие на рак на маточното тяло и затова е важно тези пациенти редовно да посещават гинеколога си и да минават на редовни прегледи. „Особено за пациентите, които провеждат терапия с „Тамоксифен“, тъй като той е селективен модулатор на естрогеновия рецептор и може да има удебеляващи маточната лигавица действия“, поясни специалистът.

В днешно време практиката е подобни операции да се извършват основно лапароскопски, защото това дава възможност за максимално бързо възстановяване на пациента. Времетраенето на една такава операция е стандартно и трае час и половина.

„При лапароскопски извършена операция времето за възстановяване е много бързо. Минималният болничен престой е два дни“, каза д-р Валериева и добави, че пациентите изпитват известен дискомфорт в рамките на седмица след операцията, но след това могат да се върнат бързо към нормалния си начин на живот.

Тъй като се отстранява и маточната шийка, в този случай има зарастване на влагалището, което отнема малко повече време, затова на пациентите се препоръчва да се въздържат от полови контакти за месец и половина след операцията.

„В общия случай препоръчваме използването на нискомолекулни хепарини 10 дни след операцията, за да превантираме тромбоемболични усложнения“, каза още АГ специалистът и оперативен гинеколог.

Д-р Валериева обърна внимание, че ракът на гърдата и изобщо раковите заболявания са генетични заболявания. Тя препоръча младите пациенти да проведат консултация с онколога си има ли нужда да се тестват за наследствен рак на гърдата. „Защото, ако това се потвърди, то тогава трябва да мислим и за техния риск от развитие на рак на яйчника, а това са заболявания, които има начин да превантираме“, подчерта специалистът.

„Лечението, както на всяко онкологично заболяване, така и на рака на гърдата може да засегне фертилитета“, заяви акушер-гинекологът доц. д-р Мария Юнакова.

Химиотерапията, лъчетерапията, също и хормоналната терапия могат да засегнат яйчниковата функция в различна степен и понякога необратимо.

Доц. д-р Юнакова отбеляза, че пациентите, които не са завършили своите репродуктивни намерения и са в репродуктивна възраст, и желаят бременност, е задължително да проведат консултация с репродуктивен специалист преди началото на лечението на рака на гърдата. „Целта на тази консултация е да се обсъдят възможностите за съхранение на фертилитета, а именно възможностите за замразяване на яйцеклетки, които след приключване на лечението от рак на гърдата могат да бъдат използвани за зачеване, ако са засегнати необратимо репродуктивните функции на жената“, обясни тя.

Акушер-гинекологът разказа, че замразяването на яйцеклетки е процедура, която отнема 10 – 12 дни на стимулация на яйчниците. „Въззивна процедура за изваждане на яйцеклетките, които след това могат да бъдат замразени, съхранявани за неограничено време без това да се отразява на качеството им“, уточни още доц. д-р Юнакова. Тя е категорична, че тази възможност трябва да бъде предложена на всяка жена с тази диагноза в репродуктивна възраст без завършени репродуктивни намерения.

Пациентите трябва да бъдат наясно, че провеждането на хормонална стимулация за десетина дни, макар и с по-високи дози на хормоните, които имат за цел да бъдат извадени повече яйцеклетки, няма да се отрази по някакъв особено негативен ефект върху тяхното основно заболяване, което веднага след това ще бъде обхванато от съответното лечение.

„Жените трябва да проведат консултация със своя онколог или отново с акушер-гинеколог относно възможността да се прекъсне временно лечението до настъпване и износване на една бременност, а след това то да се продължи“, обясни още акушер-гинекологът.

Доц. д-р Юнакова добави, че зависи от оценката на яйчниковия потенциал дали жената ще има възможност спонтанно да забременее, или ще трябва да се използват замразени яйцеклетки. Има, обаче, немалка част от жените, при които се възстановяват яйчниковите функции и имат шанс за спонтанно забременяване.

Поставяне на диагнозата рак на гърдата по време на бременност

Започването на лечението по време на самата бременност, ако тогава бъде поставена диагнозата, е абсолютно допустимо и възможно. „Към днешна дата има много съвременни и щадящи медикаменти, които могат да се прилагат в различните срокове на бременността без да излагат плода на риск от увреждания“, заяви доц. д-р Юнакова.

В заключение специалистът призова за своевременни и редовни профилактични прегледи и задължително консултиране на пациентите с рак на гърдата с репродуктивен специалист за обсъждане възможностите за съхранение на фертилитета.

Днес в медицински комплекс „Д-р Щерев“ се провежда събитието „Проследяване и начин на живот за пациентите с рак на гърдата“. Пациентският форум е създаден специално, за да могат пациентите да получат полезни отговори от специалистите и така да се повиши тяхната информираност какво следва след терапията. /БГНЕС