Доц. Гълъбов: Василев обърна бюджета на 180 градуса

Асен Василев е уникален кандидат, който успя да обърне на 180 градуса утвърдената бюджетна процедура в България. Една трета от инфлация е резултат от некомпетентно и безотговорно управление, в което нямаше ефективни мерки срещу нея.

Правителството на Кирил Петков падна не заради козните на Русия, а защото се затвори в своеобразен бункер и престана да си говори с всички.

Големият проблем е, че приоритетите, представени от „Продължаваме промяната“ при анонсиране на кандидата за премиер, са средства, а не цели.

Живеем в изключително време, България има шанс да преподреди отношенията си с Русия.

„Възраждане“ е силно подценена партия. Това е политически субект, който успява да сърфира много добре върху радикалния вот на отхвърляне.

Това заяви в интервю за БГНЕС социологът доц. Антоний Гълъбов.

Василев е отговорен за инфлацията

Бившият финансов министър и настоящ кандидат на ПП за премиер беше силната фигура в славения с вот на недоверие кабинет на Петков. „Василев носи пряка лична отговорност за състоянието на българския бюджет, за тази безпрецедентна ситуация, в която правим трета актуализация. Ако той получи парламентарната подкрепа и състави правителство, най-вероятно, ще направим още една актуализация на бюджета до края на годината, а след това ще приемем бюджета за следващата“, подчерта доц. Гълъбов.

Той отбеляза, че актуализацията на бюджета през миналата година стартира проинфлационни очаквания. „В това отношение равнищата на инфлацията в момента не влизат само и единствено отвън, както се опитват да ни убедят управляващите. Поне една трета от тази инфлация е резултат от некомпетентно и безотговорно управление, в което нямаше ефективни мерки срещу инфлацията. Мерките срещу инфлацията не са раздаване на пари. Противодействието на инфлацията означава увеличаване на стоките и услугите, които се произвеждат“, заяви социологът.

За съжаление, ние продължаваме стремително да увеличаваме инфлацията. „От 1996 г. не се сещам гуверньор на БНБ да е говорил за инфлационна спирала. Човекът, който е отговорен за това, е кандидатът за премиер и е време да му бъде напомнено какво той успя да направи при управлението на българските публични финанси“, заяви доц. Гълъбов.

Липсват реални цели

Според социолога България би могла да се управлява от правителство на малцинството, но в нашата ситуация е невъзможно, защото дневният ред на ПП не съвпада с дневния ред на обществото. Приоритетите на „Продължаваме промяната“ са средства, а не цели.

„Противодействието на корупцията е всекидневно усилие, това не може да е цел. Целта е добро управление, целта е ефективно управление на публичните финанси, цел е възстановяването на общественото доверие в институциите. Това означава всекидневно противодействие на корупцията. Не може приоритет да ти е трудоустрояването на Бойко Рашков“, категоричен е доц. Гълъбов.

Няма цели, но има празни обещания, като това, че България за шест месеца ще стане енергийно неутрална. „Нека тенорите на това правителство в оставка продължават с ариите си, но мнозинството от български граждани все повече разбира, че хипотезата за предсрочни избори е изключително лоша за България, но нейната социална цена започва да става съизмерима с това да имаме второ правителство в това НС“, заяви социологът.

Евроатлантическа коалиция

Доц. Гълъбов смята, че такава коалиция се случи по отношение на началото на преговорите за присъединяване на РСМ. В същото време чухме много ясно предупреждение от ДПС, че те са готови да работят в тази посока, но след избори, припомни той.

„Евроатлантическата ориентация на България все още е доминиращо подкрепена от българското общество, но обществените нагласи се променят. През тези почти две години имаме разместване на обществените нагласи. Имаме нарастване на несигурността по отношение на ЕС, отново има агресивни мнения срещу НАТО. Това означава, че българското общество се променя в резултат на неубедителните, лишени от перспектива и убедителност действия на управляващите“, предупреди социологът.

Според него, ако нещата продължат по този начин, една евроатлантическа коалиция би могла да се окаже проблематична. „Може да се окаже, че тези политически формации няма да получат подкрепа. Най-малкото защото дори по отношение на предложението за РСМ, това не беше предложение на правителството на Петков, а на една от политическите формации в управляващата коалиция - „Демократична България. Дори там нямахме елементарната инициатива от изпълнителната власт, която да консолидира някаква ясна подкрепа“, отбеляза със съжаление доц. Гълъбов.

Той смята, че живеем в уникален момент, който ни дава шанс да преподредим отношенията си с Русия. „Имаме страхотен прозорец на възможности да променим отношенията с РФ. Това не е заслуга на правителството в оставка, а е резултат от геополитическата ситуация. Сега е моментът този прозорец да бъде използван и България да преподреди отношенията си с РФ. Трябва да бъде сложен край на един период от време, в който българският политически елит смяташе, че е добре да се държи като провинция, като колония, за да не му се случат неприятни неща“, каза доц. Гълъбов.

Демокрацията деградира без гражданите

Днешната криза до голяма степен е резултат от отказа на гражданите да избират. Всичко зависи от тях и ако имаме отговорен политически елит, той трябва да обясни на всички граждани, че ако не участват, демокрацията деградира.

„Самото изречение нямам от кого да избера, не е вярно. Всеки от нас познава достойни и смислени хора, които биха могли да станат независими депутати. В българската политическа практика ние почти нямаме хора избрани като независими депутати. Те ставата независими, когато напуснат ПГ, но това не означава, че са независими. Ако не харесваме нито една политическа партия, трябва да се огледаме около нас и да видим хората, които заслужават доверието ни. Поне това не е променено в Изборния кодекс. Инициативните комитети стоят. Това е някакъв шанс за рестартиране на българската демокрация“, смята социологът.

Ако няма промяна, е много вероятно избирателната активност да падне под 2 милиона. Тогава цялата легитимност на българската политическа система става прекалено крехка и е поставена под въпрос.

Равнището на недоверие в обществото отваря врата за радикалните организации.

„Възраждане“ е един от най-ярките примери. Тази партия е много подценена, както и нейният лидер доц. д-р Костадин Костадинов. В началото не искаха да я признаят като партия на протеста, но тя беше на площада. След това се смяташе, че само „зеленият сертификат“ генерира подкрепа за нея, но и това се оказа невярно. „Възраждане“ е политически субект, който успява да сърфира много добре точно по този радикален вот на отхвърляне. Колкото е по-високо недоверието в обществото, толкова е по-голяма вероятността от появата на такъв политик, лидер, движение, партия“, заяви доц. Гълъбов.

Този тип партии ни разказват старата приказка на популизма от XIX век, че елитът е корумпиран и работи за чужди интереси, а те са истинските защитници на малкия човек от народа. „Популизмът работи добре, когато е с мегафон в ръка и няма с кого да си говори, и когато е в опозиция. Когато популизмът дойде на власт става лошо“, подчерта социологът.

Качеството на демокрацията зависи от участието на гражданите във взимането на решения. „Правителството на Петков си отиде не заради пъклените козни на РФ, нито заради корупционни скандали. Преди всичко това правителство си отиде, защото се затвори в своеобразен бункер. Престана да говори с когото и да било – със собствените си партньори, с гражданите, с местната власт, с работодателите, със синдикатите, с медиите, т.е. с всички. Отряза всякакъв опит за формиране на гражданско съгласие, за участие на гражданите в процеса на взимане на решения. Не е достатъчно човек със странен поглед да ни съобщи от последна инстанция истината. Демокрацията не работи така. Когато се управлява криза властта се отваря и се търси максимално съгласие“, подчерта доц. Антоний Гълъбов. /БГНЕС