Доц. Христо Хинков: Живеем по-кратко, отколкото другите в ЕС
Няма уникален фактор, който да поставя България на челните места по смъртност в Европа, но има комплексни. Това каза доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, предаде репортер на БГНЕС.
Хинков представи заключенията от направения анализ, който беше възложен от здравното министерство и целеше да бъдат открити причините за високата смъртност по време на пандемията. Анализът обхваща периода от 1 март 2020 до 30 май 2021 г.
"Най-вероятно здравната ни система не се е справила", каза той, добавяйки, че няма друга причина за високата смъртност у нас.
Той посочи още, че продължителността на живота у нас е по-кратка от тази в ЕС и че живеем повече години, лекувайки се от болест.
"Ние сме с 6 години по-малък показател, отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години. Още по-тревожно е, че нашият народ е болен. Това успоредно с нарастващата възраст ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и това е един от основните фактори за голямата смъртност по време на COVID пандемията", коментира доц. Хинков.
От думите му стана ясно още, че в периода 1 март 2020-31 май 2021 г. в България са починали 166 050 души.
"Смъртността по болести на кръвообръщението и болести на дихателна система са нараснали през 2020 г. Смъртността от COVID е 123, 4 на 100 000, а при останалите класове не се наблюдават съществени разлики. Смъртността от COVID дърпа общата смъртност, защото се увеличават всички хронични заболявания", допълни още той и добави:" В международен аспект има една много интересна зависимост. България се оказва, че е на 21 място в Европа по заболяемост. Далеч преди нас са страни като Чехия, Словения. Ние сме относително добре по отношение на заболеваемостта от COVID, но по отношение на смъртността сме на трето място", каза доц. Хинков.
Според него една от хипотезите е, че е много възможно здравната ни система да се е справила лошо, а друго обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са умрели в дома си.
Той обърна внимание и на големия брой хоспитализирани. По думите му 28 % от тях са с коронавирус, което прави всеки трети хоспитализиран да е с COVID.
По думите му в анализирания период липсва цялостна концепция за справяне с пандемията и като цяло управлението й е по-скоро политическо, отколкото медицинско.
"Изводите, които сме направили са, че общо взето стратегията на правителството е да затваря. Цели болници се затварят без да се мисли как останалите болни, които не са заразени с COVID, ще влязат да се лекуват. От икономическа гледна точка от решенията не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база особено през периода на първия локдаун", коментира той и добави, че за отчетения период са издадени 125 заповеди, свързани с пандемията.
От анализа става ясно, че липсва цялостна концепция за справяне с пандемията и се наблюдава половинчатост и непоследователност на противоепидемични мерки.
"Те следват една друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука на най-високо правителствено ниво", поясни директорът.
Той отчете, че има недоверие във властта в справяне с пандемията и това сега се отразява на ваксинационния процес.
Според него зелените коридори не са довели до сериозна мотивация на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
По думите му най-голямата роля за имунизацията имат общопрактикуващите лекари.
"Действащите оторизирани лаборатории нарастват плавно през периода. Лабораторната диагностика показва най-интересна зависимост. През първата вълна имаме увеличаване на много повече положителни проби, като относителонст от общия брой PCR. Ние всъщност имаме в първата вълна доста ниско покритие с проби на заразени от COVID, докато през втората вълна броят на PCR тестовете надвишава броя на заразените", посочи още доц. Хинков. /БГНЕС