Доц. Михаил Груев: Идеалът за свободата е идеалът, който остава релевантен и днес

„Илинденско-Преображенското въстание е най-масовото, най-добре планираното и най-добре организираното въстание на българите срещу османската власт. Желанието на бащите основатели на ВМРО е било в борбата да участват не само българи, а всички недоволни елементи от османския потиснически режим. Идеалът за свободата е идеалът, който остава релевантен и днес“. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.

Доц. Груев разказа историята на някои от най-интересните документи, които бяха част от изложбата „Кървавото лято на 1903 г. Илинден - Преображение - Кръстовден“, посветена на 120-тата годишнина от избухването на бунта.

„Това е най-масовото въстание на българите през XIX и XX век срещу османската власт и може би е най-добре планираното и организираното. Ние сме озаглавили изложбата „Кървавото лято на 1903г. Илинден-Преображение-Кръстовден“, защото това са трите репера във времето, които отбелязват кулминацията на въстаническите действия в Македония и Одринска Тракия. Най-напред в Битолския революционен окръг на Илинден 1903 г, след това в Странджа на Преображение и най-накрая въстаническите действия в Серския революционен окръг, включващ днешна Пиринска Македония, които започват на Кръстовден“, заяви историкът.

По повод експонатите, които са част от изложбата, доц. Груев поясни, че те пресъздават историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и делото на „бащите основатели“ (Дамян Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев – бел.ред.). Също така изложените исторически извори проследяват развитието на идеята за въстанието, неговата подготовка и трите пика – Илинден, Преображение и Кръстовден.

Като едни от най-интересните документи, които показва агенцията, Груев определи шифрите, използвани от ВМРО непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание. Историкът сподели, че той и колегите му са доста напреднали в разбиването на тайните кодове, който велики революционери като Дамян Груев и Тодор Александров са използвали, за да дават заповеди за действие на борците из цяла Македония. Също толкова интересни и може би най-важни, според доц. Груев, са документите на Битолския революционен окръг – Протоколи от Смилевския конгрес и прочутото Възвание за вдигане на въстанието.

Доц. Груев хвърли светлина и върху аспектите, които за първи път са включени в изложба, посветена на бунта от 1903 г.

„Това са някои теми, които до този момент не са били в центъра на големия наратив за въстанието. Теми като ролята на жените във въстанието, въстаническия бит, всекидневието на тези хора в планината, теми като бежанския поток и след това отзвука на въстанието сред европейската общественост. Това са много слабо разработвани теми, които ние се опитахме да покажем“, поясни председателят на Държавна агенция „Архиви“.

Историкът сподели, че някои извори за първи път са показвани пред публика, визирайки документи от военния архив във Велико Търново, които представляват рапорти на български гранични офицери. Подобен род документи дават сведения за движението на четите и османските войскови подразделения в хода на бойните действия от лятото и есента на 1903 г.

„Нови са и документите, които са преведени от османските архиви, които дават обратна връзка какво османската власт и администрация мислят за въстанието. Получи се един действително много разгърнат разказ, една широка панорама и хронологически и чисто географски на Илинденско-Преображенското въстание“, добави доц. Груев.

По повод приближаващата 130-годишнина от създаването на ВМРО, той подчерта значението на нейната дейност за българската история.

„През 1893 се поставя начало на организираното революционно движение в Македония и малко по-късно и в Одринска Тракия. Опитали сме се да пресъздадем делото на бащите основатели, представили сме и първите варианти на устави, някои от които съвсем работни, на вътрешната организация и от тези документи се вижда, че Христо Татарчев, Дамян Груев и цялата тази група от шестима патриоти и ентусиасти са имали доста дългосрочна визия за бъдещето на Македония. Трябва да се каже, че това, което е интересно в тяхната идеология е желанието да се обхванат не само българите, но и всички недоволни елементи от османския потиснически режим. Според мен това е най-важното в търсенето на сечението и това дава най-голяма резултатност в работата на вътрешната организация, защото към нея постепенно се включват и власи, и евреи, а и много други националности, живеещи в Македония“, обобщи историкът.

Доц. Груев не успя да открие много пресечни точки между идеалите на шестимата основатели на революционната организация и съвременните български национални интереси. Въпреки, че той определи идеите на „бащите основатели“ като характерни за прелома на XIX и XX в., все пак успя да открои един идеал, който остава вечно релевантен към политическия контекст, в който живеят различните хора по света, независимо в коя епоха протича битието им:

„Идеалът за свободата, ако можем така абстрактно да говорим за нея, е единственият идеал, който остава релевантен“, завърши доц. Груев. /БГНЕС