Доц. Милена Якимова: Партиите на протеста се учат да разговарят помежду си

Обществото очаква и провижда промяна в сегашното управление, около която различните слоеве да се консолидират. Тя е много проста, казва се демокрация. Обществото очаква демокрация, очаква институциите да си вършат работата. Очаква почтено общество, в което институциите не третират гражданите като жертви. От заблатяването, превръщането в частни структури и приватизирането на институциите се оплакват най-много хората в нашите социологически изследвания. Това обществото го вижда много брутално в случаите с регулаторите – КЗК, КФН, КЕВР и други, както и в структурите на прокуратурата.

Това каза в интервю на БГНЕС доц. Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„Този опит на служебния кабинет да демонстрира приватизирането на нашите институции и публичните средства е основното, което обществото забелязва в момента. Това го кара да се мобилизира за този вот, по мое мнение не по-малко, отколкото на 4 април, и да подкрепя действията на този кабинет, очаквайки тяхното продължение от следващия“, смята доц. Якимова.

Според нея политическите сили, които се обявиха срещу досегашното статукво, а всички свикнахме да ги наричаме „партии на протеста“, в момента са в процес да се учат как да разговарят помежду си.

„Не бих ги нарекла на едро всички „партии на протеста“. Да, те участваха в тази вълна на омерзение, която се отприщи след нахлуването на прокуратурата в президентството, но всъщност са много различни. По един начин се държеше „Има такъв народ“, сега претендент за първото място на предсрочния вот идната неделя. По съвсем друг начин „Демократична България“, която има дълга традиция и не може да се нарече партия от тези протести. Тя има дълга традиция в настояването за правилно функциониране на институциите, отцепване на управлението от бизнеса и олигархичните зависимости и т.н. Просто трябва да разграничаваме субектите“, уточни социологът.

Доц. Якимова е категорична, че най-натоварена с обществени очаквания е партия „Има такъв народ“, чийто лидер е популярният телевизионен водещ Слави Трифонов.

„Тя е тази, която обира популисткия вот. Нямам непременно лошо наум и на езика си, когато казвам това. Всяко оспорване на начина на управляване, на властта, има неизбежен популистки момент. Това е надигането на демоса да вземе живота си в своите ръце, да има достъп до онези сили и структури, които управляват неговия живот. Не просто да изтърпява тяхното въздействие. Разбира се популизмът има и своята отрицателна страна и тя е, че не понякога не знае какво точно иска, често е изключващ и прочие. Решаващото тук е ясно да се маркират онези зони, в които „Демократична България“ и „Има такъв народ“ ще вървят заедно. Партията на Слави Трифонов обаче трябва ясно да се произнесе за позицията си по съдебната реформа. Тук обаче има проблем, тъй като тази партия на новата популистка надежда единствено е анонсирала досега посланията от референдума, основно за мажоритарния вот. Имат-нямат силата, те са обречени да постигнат някаква договорка за това кои са онези линии, които не се прекрачват и да направят усили да сформират правителство. Договорката ще бъде публична, и на това са обречени“, посочи още доц. Милена Якимова.

Нейната прогноза е, че след изборите правителство ще има, макар и крехко, с краткосрочен хоризонт. „Не бива да се лъжем и не бива да губим надежда от това“, допълни тя.

„Знам колко сме досадни на медийната аудитория с прогнозите си, аз не мога да прогнозирам със замах, но шансовете следващият кабинет да не изпълни 4-годишен мандат са огромни. Не бих заложила обаче за избори напролет, вероятно ще бъдат по-отдалечени във времето. Засега електоралната картина не очертава стабилно мнозинство, но процесите в самото общество са много лабилни. Има периферии, които тепърва се мобилизират, а и трудно може да се хване ерозирането на вота за ГЕРБ“, прогнозира още социологът.

Тя припомни още, че голяма остава и вероятността „партиите на протеста“ да имат нужда от подкрепата на депутати от БСП. Според нея левицата се държи сякаш също спада към протестните формации, но това не е така, тъй като дълго време тя не е успяла да формира позиция по реформата на институциите и съдебната система.

На въпроса докъде може да стигне електоралната ерозия при бившите управляващи от ГЕРБ, доц. Якимова припомни, че засега от сондажите първото място между тях и „Има такъв народ“ продължава да изглежда „на кантар“, но допълни: „Сривът сякаш е пред очите ни. Говорителите на ГЕРБ се държат като в кръгова отбрана, много странни изказвания летят в ефир“.

Социологът коментира още, че засега трудно уловима за статистическите методи на социологията остава подкрепата за т. нар. патриотични партии, обединили се в патриотична коалиция. „Движат се около границата, седят под нея, но математиката не е всесилна. Не е изключено патриотите да влязат в парламента, а старата коалиция да се претопли, но тя ще катастрофира ужасно. Тя може да се държи на власт само ако мобилизира за репресивни функции някакви публични институции. За щастие не сме Беларус, не сме Русия“, каза още доц. Якимова.

Санкциите по закона „Магнитски“ и скандалите, които служебното правителство предизвика с разкритията си, тя определи като сигнал за оттеглената международна подкрепа от бившите властимащи. „Надявам се да се отрази на досегашния модел на управление, да няма опити за неговото реанимиране. Санкциите затвърдиха чувството ни за реалност, защото нашето подозрение, че публичните ресурси са използвани за частни цели, се оказаха факт“, каза още социологът.

В заключение доц. Якимова изрази надежда прогнозите ѝ за електорална мобилизация на 11 юли, около и над априлската, да се окажат верни. /БГНЕС