Празникът е бил критикуван от по-консервативните кръгове в обществото на Царство България.
„В пресата от 30-те години има няколко описания, че обществото негодува срещу този празник, защото студентите са разнасяли на ръце преподавателите си, излизали са пияни от Ректората и съответните кръчми, най-често Прошековата фабрика, която е била любимо място на студентите и преподавателите. В самите сгради на Ректората не се е стигало до ексцесии”, заяви Хинковски.
Комунистическата власт се опитва да прикрие празника и затова не е имало организирани манифестации, както на други празници.
„Подходът е доста либерален. Празникът е православен, защото се отбелязва нашият патрон Св. Климент Охридски, властта се опитва да скрие празника и изобщо той да не се празнува, той не влиза в официалния календар по никакъв начин, но всички са били заедно и никой не е топил другите“, твърди Хинковски.
Според историка празникът днес е загубил част от облика си.
„Пиенето не е толкова безконтролно, ако го празнуват студенти и преподаватели, както трябва да се празнува. Доста дълго време след възстановяването на традицията, това се прави в емблематичното заведение „Яйцето”, където започват да празнуват студенти и преподаватели. След 90-та година започва това девалвиране на празника и приемането му от всички студенти в България. Сега се изврати традицията”, смята той.