Доц. Виктор Йоцов: Растежът ни е недостатъчен, за да догоним Европа

България е изградила икономика, която не предвижда активна икономическа политика. Тя няма възможност да насърчи и ускори икономическия растеж у нас. Въвеждането на еврото няма да доведе до сериозна инфлация.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Виктор Йоцов, преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС.

Как ще ги стигнем европейците, ще ги догоним дали...

„Правителствата могат да се опитат да си препишат като успех ръста на БВП през второто тримесечие от 9,9%, но реално те нямат заслуга за това. Всеки икономист, който се занимава със статистика знае, че става въпрос за така наречения статистически растеж. Тъй като през миналата година имаше голям спад, нивото на производство беше спаднало, сега дори да възстановиш това производство на нивата от миналата година не означава, че си имал растеж“, заяви финансистът и бивш подуправител на БНБ.

Той подчерта, че от този растеж, който имаме в момента – около 9,9%, реалният ръст, който е над тренда от миналата година ще е съвсем малък.

„В никакъв случай тези 9,9% не трябва да ни радват, те ще бъдат само това тримесечие и следващото, когато мине спада от миналата година. След това отново ще си останем на растежа, който виждаме през последните 3-4 години около 3-4%, който е близко до потенциалния. Това означава, че икономическата политика няма възможност да го насърчи и да го ускори“, заяви доц. Йоцов.

Той заяви, че няма как да имаме ускорено и догонващо развитие на Европа с 3% растеж, при положение, че средният за Европа е 2%, а за новите страни-членки, с които тръгнахме заедно, е сравним и по-висок от българския.

Според него не трябва да се робува на схващането, че дълг и дефицит са обезателно нещо лошо. Всичко зависи от това дали става дума за дефицит, който е образуван за харчене или е инвестиционен.

„Ако имаме смислена икономическа политика с някакви цели, дори да имаме временно повече дефицит и дълг, това ще се оправдае и във времето ще се изрази в по-висок растеж, който наистина ще бъде догонващ. Ние нямаме такава политика. Като наблюдавам политическата ситуация у нас колко е объркана и неясна, не виждам условията това да се промени в краткосрочен план“, смята финансистът.

Глобална инфлация

Основната причина за инфлацията, която в момента се превърна в глобален проблем, се корени във все още неизживения шок от прекъсването на глобалните вериги за доставка. Това съчетано с постепенното излизане от пандемията и ускоряването на растежа води до ускорената инфлация.

„Въпросът е дали това ще е краткосрочен феномен през следващите няколко месеца до година или ще се вкорени в очакванията на икономическите агенти, населението и фирмите. На този етап е трудно да се отговори. ФЕД и ЕЦБ настояват, че това е преходно явление, което ще се изживее. Предстои да видим“, коментира доц. Йоцов.

Той обърна внимание на факта, че огромна ликвидност е излята на пазарите, че ефектите от глобалната финансова криза са се съчетали с ефектите, които са настъпили в резултат на пандемията.

„И в единия, и в другия случай противодействието беше от страна на централните банки с масирано вливане на ликвидност в системата. Това няма как да не доведе до инфлационни очаквания и притеснения“, добави финансистът.

Нямаме ползи, ако сме вън от еврозоната

Високата инфлация съвпадна по време с подготовката на България за влизане в еврозоната. Интересуваме се дали тя би могла да създаде някакви усложнения за постигането на тази стратегическа цел, с която България ще се превърне в наистина пълноправен член на европейското семейство.

„Улисани в политическите си грижи и сега задаващата се инфлация, забравихме, че от миналата година влязохме в един период, в който ни следят в рамките на валутно-курсовия механизъм, прословутия ERM-II. Един от критериите, който трябва да спазваме през този период, е за инфлацията. Тя е глобална и не е само при нас, а в цяла Европа. Но има всички основания да считаме, че при нас може да бъде малко по-висока и има опасност наистина да не можем да изпълним инфлационния критерий, т.нар. Маастрихтския критерий за инфлацията“, предупреди доц. Йоцов.

На въпроса ни какво може да се направи в тази ситуация, финансистът отговаря, че възможностите не са много.

„България няма парична политика, защото сме във валутен борд. Фискалната ни политика също е много ограничена, тъй като Законът за публичните финанси налага ограничения както за дефицита, така и за обема на разходите, които могат да се направят. Изградили сме такава икономика, която не предвижда много активна икономическа политика. Това намалява възможностите да се противодейства. А това, с което може да се противодейства, е да се намали по някакъв начин съвкупното търсене, за да се намали, евентуално, инфлационното напрежение. А ние нямаме такива инструменти. Леко съм притеснен. Ако инфлацията се ускори, ако инфлационните очаквания на населението се повишат, не мога да си представя какви инструменти ще използваме, за да противодействаме“, заяви доц. Йоцов.

В същото време той посочи, че няма да има драматични ефекти около приемането на еврото. Достатъчно е да се вгледаме в страните, които са близки до нас като структура на икономика, например, прибалтийските. В две от тях имаше дори паричен съвет и въвеждането на еврото премина гладко, без опасения за инфлация. „Дори въвеждането на еврото и да доведе до инфлация тя ще бъде съвсем краткосрочна, съвсем малка, по-скоро в закръгляне на някакви цени, а не сериозни инфлационни процеси“, категоричен е доц. Йоцов.

Той предупреди, че еврото само по себе си не може да ни осигури икономически растеж, то може да ни даде някакви входящи капиталови потоци, защото вече няма да има валутен риск.

„Вече 24 години се намираме в паричен съвет. Очакванията и нагласите на икономическите агенти са, че курсът е фиксиран. Никой не очаква някакви ползи от промяна на валутния курс. Именно по тази причина аз съм горещ привърженик на еврото. Колкото по-бързо го приемем, по-добре, защото на този етап ние нямаме ползите от еврото – сигурността, прекия достъп до ЕЦБ и кредитирането от там, а имаме всички негативи – нямаме парична политика, нашите лихвени проценти не ги определяме в ЦБ, а ги взимаме наготово от ЕЦБ. Също както ще бъде, когато влезем в еврозоната. Т.е. ние не ползваме ползите, а имаме негативите. Защо да стоим отвън?“, заяви доц. Йоцов. /БГНЕС