Доц. Владислав Миланов: Използването на чужди думи вместо български показва псевдоначетеност

Чужди думи винаги са навлизали в българския език и това е един от начините, по които езикът се обогатява. Тук е много важно да говорим доколко чуждата дума е уместна и доколко за тази дума няма съответствие в нашия език.

У нас като че ли се наблюдава, особено в публичната реч, стремеж да се използват чужди думи вместо българските им съответствия, за да се демонстрира по-висока начетеност и да се подчертае на всяка цена владеенето на чужд език. В много случаи обаче това говори за псевдоначетеност, за неуважение към родния език и към хората, към които е насочена тази реч. Показва още дефицити по отношение на владеенето и употребата на родния език, евтино увлечение и имитация. В последните две-три години в публичната реч се наблюдава и друг стремеж – непрекъснато да се използват цитати от сентенции, от художествени произведения, но в повечето случаи тези мисли остават изолирано от изказването и стоят като пришити в речта на политиците.

Това каза в интервю за БГНЕС езиковедът доц. Владислав Миланов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По думите на доц. Миланов в публичната реч много често се използва думата „мониторинг“ и според него хората се измориха да я слушат. Друг убедителен пример за използване на чужди думи са „визия“, „приоритети“, „стратегия“ и „ресурси“, които стават част от клише, което много често обезсмисля цялата конструкция като съдържание. Той е категоричен, че чуждите думи имат свое място, когато за тях родният език не разполага със съответната дума. „Когато езикът ти разполага с лексикално богатство, от което можеш да черпиш думи, с които да назовеш едно явление, една същина, едно действие, не е нужно да използваш чуждата дума“, категоричен е езиковедът.

Доц. Миланов подчерта, че някои политици използват това като похват, за да покажат, че владеят чужди езици и че четат много чужда литература. Владеенето на чужд език е богатство, защото позволява да опознаеш една култура в оригинал и защото улеснява международното общуване. Усвояването му обаче в никакъв случай не бива да бъде за сметка на родноезиковото обучение.

„И медиите, и държавните институции трябва да познават и да използват богатството на родния ни език. Днес повече от всякога е необходимо да върнем уважението към личността през силата на изразните средства в процеса на общуване“, коментира той. Езиковедът определи медиите като посланик на българския език във всеки български дом и добави, че дори ако приемем, че голяма част от младите хора не гледат телевизия, през социалните медии те много бързо се информират и е много важно през речта наистина да се разбираме ясно и точно, а посланията ни да достигат до човека и не само да го информират, но и да му въздействат.

Доц. Миланов заяви, че това се отнася и за политическата реч, и отбеляза, че всеки ден наблюдаваме тази публична реч, всеки ден тя влиза в домовете ни и не бива да бъде толкова агресивна, трябва да бъде по-ясна, по-точна, в дълбочина да изчерпва един проблем, да отговаря на нашите потребности и на нашите въпроси като граждани. „Затова и политиците, и журналистите са длъжни към компетентностите, които проявяват като специалисти, задължително да включват и високата езикова култура, защото, за съжаление, през последните години се наблюдава една тъжна за всяко едно общество констатация – слаба политическа култура, съчетана със слаба речева култура“, изрази мнение той и призова да употребяваме български думи и да използваме мелодиката и звучността на българския език, който има вековна история, претърпял е много сложни исторически промени и през последните години, с развитието на обществото, с промяната на обществените структури, на социално-икономическата обстановка, наред с хората и обществото, се променя и езикът ни.

„Най-чувствителна е лексикалната система и тя отразява най-динамично процесите в обществото. Всеки ден сме свидетели на това как навлизат в речта ни различни думи, как се стремим да се приспособим към действителността“, посочи той и обясни, че по време на пандемията се появиха глаголи, които показват стремеж към по-съкратено представяне на определени действия – „температурирам“, „карантинирам“.

Доц. Миланов съобщи, че в езикознанието отдавна се води спор по отношение на употребата на женскородовата форма в българския език, но в последните години надделява схващането, че там, където езикът позволява да бъдат употребени така наречените феминативи, можем да го направим, ако е уместно и ако това не води до комичен и подигравателен ефект. Такива примери за уместна употреба са „учителка“, „преводачка“, „репортерка“, „журналистка“ и др. В действителността много често, когато една професия се упражнява от жени и това води до съответното наименование в женски род, езикът установява това явление, като допуска и налага употребите на тези наименования, неслучайно и речникът от 2012 г. допуска думата „колежка“ като уместна и употребима. Когато става дума за позиции в държавни институции, все пак се предпочита официалната мъжкородова форма, защото се приема за по-представителна.

На въпрос, свързан с правилото за пълен и кратък член, езиковедът уточни, че то се изучава в средното училище. „Във всеки език има правила и това е едно от правилата, които е заложено да усвояваме“, подчерта той. Доц. Миланов разказа, че през 1945 г., когато се оформя облика на съвременния български правопис, комисията предлага всеки човек да членува на принципа „както иска“, но акад. Александър Тодоров-Балан убеждава министрите да гласуват и да подкрепят правилото за пълен и кратък член. Въпреки че има привърженици на идеята правилото да отпадне, доц. Миланов сподели, че е от онази категория български езиковеди, които стоят зад това правило и не го приемат като нещо свръхзатрудняващо младия човек. Според него това е динамичен въпрос, който има богата история и върху който ще спорят и следващите поколения, но не бива с лекота да се отричаме от правила, които са предвидени да бъдат част от езиковата подготовка по роден език.

Попитан какъв е приносът на Харвард върху българския език и политическия ни елит, езиковедът отговори: „Не виждам никаква връзка с българския език. Всеки има право да завърши, където си пожелае. Езиковата култура на родния език се оформя, когато човек чете, когато семейството му полага грижи този човек да има добра езикова култура, когато училището и образованието по български език си свършат работата; когато учебниците по български език мотивират младите хора да познават граматиката на езика, но и да говорят и да пишат добре. Кой къде е завършил, кой как говори, какви влияния има на чужди езикови системи, е наистина нещо много индивидуално и не виждам какво отношение може да има към същността на българския език днес.“ Всеки политик трябва да осъзнава силата на думите. Всеки политик е необходимо да си дава сметка, че словото му трябва да бъде добър пример за ясна, смислена и въздействаща реч, чиито послания показват както дълбочината на ума, така и ценностната му система. И които категорично да водят след себе си до действията, заявени през думите. Иначе се получава огромна пропаст между казаното и направеното, а това е причина гражданите да не се доверяват на думите на българските политици.

Доц. Миланов смята, че все пак начинът, по който говори един човек, е донякъде негова лична отговорност, но с обществена значимост; всеки човек носи отговорността за това колко е подготвен, как достига през силата на изразните средства до хората, какво е завършил, къде е завършил, кога е завършил и какво иска до постигне през силата на думите – комуникация или манипулация.

През последните години, обясни езиковедът, наставката „ост“ много активно се включва като словообразувателен елемент и в българския език навлизат думи като „чешкост“, „полскост“, „заедност“, „мъжкост“, „женскост“ и т.н. Аз ги приемам като често неуместно употребени, защото в тези случаи има ограничение по отношение на словообразувателния модел. Но в същото време виждам колко силно се налагат и се употребяват в речта тези думи. Виждате колко активен е суфиксът, колко активна е наставката „ирам“ – „банкирам“, „чекирам“, „сърфирам“, „копирам“ и др. Навремето се появи и глаголът „входирам“, който улеснява администрацията и гражданите и по-съкратено предава наименованието на един процес – поставям входящ номер на документ“, коментира още той.

Доц. Миланов се обърна към журналистите, публичните лица и българите с думите, че през силата на думите създаваме силата на света, в който живеем, и колкото повече уважение към събеседника проявяваме, толкова по-добър свят ще подредим за себе си и за своите деца. „Всички ние сме свидетели на това как и войни, и противоречия в политиката се дължат именно на неумението да се общува. Всички ние сме свидетели как всеки ден в парламента се достига до грозни сцени, до скандали, които се дължат на слабата, бедната речева култура, на неумението да преценяваш, че тази най-представителна държавна институция те ангажира да говориш с уважение към събеседника, да изслушваш внимателно мнението на опонента, да не „преекспонираш“ собственото си аз, да бъдеш задълбочен в анализите си, а не да прелиташ от тема на тема и да „кръжиш“ около отговора на въпросите. Ако пък използваш и реторична образност, задълбочена аргументация и метафоричност в изказването си, значи ставаш добър пример за личност с висока езикова култура, която е неделима част от общата култура на човека.“

„Пожелавам на всички нас като общество уважение и обич към българския език“, заключи езиковедът. /БГНЕС

Категории:

Тагове: