Доц. Зоран Станков: Сърдечно-съдовите заболявания остават на първо място в графата смъртност на българите

Програмата за изграждане на Центрове за лечение на инсулт е от основно значение за нашите пациенти с инсулт, тъй като до момента в България лечението е както в миналия век, за съжаление. И много са малко пациентите, които имат щастието да достигнат до правилното и съвременното лечение при инсултите.

Това заяви в интервю за БГНЕС кардиологът доц. д-р Зоран Станков, съпредседател на Българското дружество за ендоваскуларна терапия (БДЕТ) и завеждащ Отделението по инвазивна кардиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“.

С него разговаряхме по време на Балканския ендоваскуларен конгрес в София, чийто домакин беше БДЕТ.

Според д-р Зоран Станков тенденциите са в правилна посока, освен това и министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков е дал уверение, че има идея да се отворят десет Центъра за лечение на инсулт на различни места в страната, за да има достъп всеки един гражданин на България до адекватно ендоваскуларно лечение на инсултите, тъй като то като метод на лечение не само че е по-ефективен, но и дава два часа повече време за реакция.

„При системната фибринолиза, прозорецът от началото на инцидента до лечението е четири часа. При ендоваскуларното лечение, или тромбаспирацията, или тромб екстракцията, времето от началото на симптоматиката до последния момент, в който може да бъде проведено лечението, е шест часа, т.е. пациентите получават два часа в повече, за да бъдат адекватно лекувани и не само адекватно лекувани, а да имат по-голям шанс да не стават инвалиди, защото знаем, че инсултите инвалидизират голяма част от населението на България“, обясни кардиологът.

Д-р Станков отбеляза, че около 30% от инсултите са ембологенни, като уточни, че това са пациенти, при които има ритъмно-проводни нарушения на сърцето. Това са и пациентите, които най-лесно могат да бъдат предпазени с адекватно лечение и приемане на терапията, която се изписва от страна на лекарите. „Поне при тази група от 30% е много по-голям шансът да не се стига до това усложнение, до тази емболия“, добави той.

Кардиологът подчерта, че при другата група от пациенти, при които имаме на базата на атеросклеротични промени на съдовете, които захранват мозъка, е още по-лесно да не се стигне до усложнение ако се върнем отново към профилактиката. „Един профилактичен преглед, който е с ултразвук, безвреден, може да каже на пациента дали има промени по съдовете, или няма – и ако има такива, да бъдат лекувани своевременно преди да направят инсулт“, посочи той и уточни, че в противен случай, ако не бъдат лекувани навреме, лечението е неадекватно и невъзможно.

На въпроса какви са последните достижения и разширени възможности за ендоваскуларно лечение на остър исхемичен мозъчен инсулт, д-р Станков отговори: „Това нещо не е никак ново за Европа. Не е никак ново и за България. И в България има центрове, които лекуват инсултите ендоваскуларно. Ние също го правим в нашата болница, но тъй като нямаме реимбурсация това го прави в много по-малък обем.“

Кардиологът допълни, че когато се направят Центрове за лечение на инсулт в България, няма да се промени нищо в напредъка на медицината, но пациентите ще получат едно европейско лечение на това заболяване, както би трябвало във всички европейски страни пациентите да получават съвременно лечение. „Казвам, че не е най-съвременното, защото то се прави от 10 г. в други страни, и то по програми, за каквато ние говорим в момента в България – изграждане на Центрове за лечение на инсулт. Това е единственото, което ни липсва“, категоричен е той.

Д-р Станков коментира и какво представлява регистърът за TAVI процедури и регистъра за аневризми на аортата. „Регистърът за TAVI е много важно нещо, тъй като в този регистър имаме пълната информация за пациентите, за процедурата, за операторите. Имаме всичко за дадената процедура и това отново не е нещо, което ние го измисляме, ние го заимстваме от страните, от които се вижда, че въвеждането на такива регистри при лечение на пациентите, след това, когато се направи ретроспективно анализ на данните, виждаме докъде сме – дали се движим в правилната посока, или трябва нещо да променим“, обясни той.

Кардиологът заяви, че в момента в България в ендоваскуларното лечение във всички области няма нито един работещ регистър. „И ако искате да проверите колко пациенти са лекувани за дадено заболяване, вие не можете да проверите. Нямаме никаква статистическа точна информация за това какво се случва – говорим на базата на данни, които не са въведени правилно, или ретроспективни данни, които взимаме от Здравната каса по клинични пътеки, но нямаме конкретния регистър колко клапи, какви клапи, коя е най-добрата клапа, защото все пак Здравната каса плаща в основната си част тези процедури и най-важното е за нея да знае за какво си дава парите“, поясни той.

Д-р Станков допълни, че въпреки, че за специалистите е важно да имат единна информация какво се случва с техните пациенти ретроспективно.

„Надявам се, строук центровете скоро време да са реалност. Надявам се, да има по-голяма реимбурсация за съвременните методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания, защото все пак те все още си остават на първо място в графата смъртност на българското население“, каза в заключение кардиологът. /БГНЕС