Доц. Ангел Джонев: Коридор 8 отново е в слаба позиция заради интересите на Гърция
Популярният коридор № 8 отново влезе в предизборната кампания в Република Северна Македония. Тази констатация не е новина. Мине се, не мине време и зададат ли се избори, от Скопие се вади този коз. И то основно за участъка, който ги свързва с България при Деве баир.
В края на 2023 г. след дълго протакане беше обявен търг за избор на предприемач за строителството на последния участък на жп проекта от Крива паланка до споменатия Деве баир. Деве баир, едно прокълнато място, заседнало близо 150 г. на междата между България и Македония. Век и половина то не може да бъде преодоляно нито по повърхността, нито под нея. Независимо от усилията през 70 г. на ХIХ в. от Османската империя при първия строителен период на жп линията София-Кюстендил-Скопие.
България води железопътна политика към географската област Македония още от началото на последното издание на своята държавност. Скоро и това усилие ще стане с давност от век и половина. И все не се получава. От Освобождението до Балканската война на запад е Османската империя. От Високата порта не искат да направят свързването, въпреки почти ежегодните преговори за този проект. На своята територия България изгражда цялото трасе София-Кюстендил-Гюешево. Влакът спира под Деве баир през 1910 г., но не продължава на запад.
Австро-Унгария налага централното трасе към Европа да премине по маршрута Цариград-София-Ниш-Белград за Виена с основно отклонение Ниш-Скопие-Солун. Така Ниш се превръща в основен жп възел на Балканите. Основно за сметка на София. След установяването на Сърбия във Вардарска Македония през Балканските войни всички български усилия са обречени на неуспех. Белград е истеричен противник на този проект и в предишния период и все до края на своето териториално доминиране в района до началото на 90 г. на ХХ в. В днешни дни отношението не се е променило. Единствено през Първата световна и особено през Втората световна война, когато Вардарската долина се управлява от България, се правят усилия проектът да се реализира. През втория глобален конфликт се строи целият несъществуващ участък Гюешево-Куманово и направените вложения от Царството се изчисляват на над полови милиард лева. През 50-те години на ХХ в. върху българското трасе е завършен участъкът Куманово-Беляковци в Народна Република Македония, вече част от федерална Югославия.
Остава незавършен участъкът Беляковци-Гюешево, разстояние от около 56 км. Тази липсваща отсечка вече се строи близо 30 г. (Най-дългият тунел в света, изграден в Швейцария, е с подобна дължина.) През октомври 1994 г. в обявилата независимост Р Македония се направи първата копка, пак в предизборна обстановка. Пусковият срок беше за следващата година, но както е известно, край Вардар се работи в други времеви категории, изглежда тази една годината там още не е изтекла. Първата копка беше последвана от още множество първи копки, едва ли някой вече знае техния брой. Жп линията се строи в края на ХХ в. в участъка Беляковци-Крива паланка. Поработи се, парите свършиха и направеното се замрази за по-добри дни. Междувременно през второто десетилетие на ХХI в. започна реконструкцията на линията Куманово-Беляковци. От германската компания „Вибе” поработиха, парите свършиха и обектът остана строителна площадка. Сега по него строи австрийската „Щрабак”, а пък на размразения участък Беляковци-Крива паланка - турската фирма „Гюлермак”. Историята има странно чувство за хумор, австрийска и турска компания строят линия, която Османската империя и Австро-Унгария саботират със страшна сила в края на ХIХ и в началото на ХХ в. Ако обявеният търг за последния участък Крива паланка-Деве баир бъде спечелен от сръбска фирма, иронията ще получи своята цялост. Но пък предизборната кампания в РС Македония започна и търгът своевременно беше обявен въпреки обещанията на скопските управници стартът да бъде даден преди една година. Та нали преди 30 г. цялата линия трябваше да бъде завършена само за 12 месеца.
Началото на 2024 г. съвпадна с две важни събития. Българска военна делегация посети САЩ. От нея дойде информацията, че част от 6-те милиарда евро инвестиции, с които се прибраха в набора от обещания, се предвиждат за завършването на коридор № 8. Изглежда „чичо Сам” става големият брат, или по-изисканото, стратегически съюзник на направлението, което придобива значението на военен път от Дурас до пристанищата на Черно море или директно за Украйна. Охлаждането дойде дни по-късно, когато председателят на асоциацията „Джордж Маршал - България” напомни, че приоритет е инфраструктурата между Александруполис и базите Когълничану и Констанца в Румъния. Така на коридор № 8 отново му се предлага по-слаба позиция. Нещо до болка познато особено щом се намесят интересите на Гърция. Хитроумните елини са си поставили за задача да отлагат реализацията на конкурентното трасе, свързващо Албания, РС Македония и България, и вече 30 години успешно го правят. Междувременно изграждането на тяхната „Вия Егнация” беше завършено. Прекрасно ще бъде сега и военният трафик да се насочи между Александруполис и Констанца, не е лошо, източната част на коридор № 8 ще се развие може би между Ямбол, Бургас и Варна. Този участък, а и останалият на запад към София до Перник и Радомир, имат относително модерни характеристики. Той може да се приеме като светлата страна на коридор № 8 в пределите на България. Но в затъмнената част между Радомир, Кюстендил и Гюешево, какъвто и сухоземният транспорт, да използвате се пренасяте в средата на ХХ в. Железницата, която е на повече от 110 г. крещящо се нуждае от обновление. Пътническият влак, защото товарен не пътува, преминава разстоянието от Кюстендил до София за 3 часа. Този от Кюстендил до Гюешево взема само 34-те километра за 2 часа, а се движи 3 пъти в седмицата. Той е обявен за най-бавния влак в Европа, защо не и в глобален мащаб. През отминалия програмен период за еврофинансиране 2014-2020, трябваше да се изготви проект за пълна модернизация на обекта, като се изгради изцяло ново трасе. Единият вариант е да се премине Конявската планина с дълъг около 5 км тунел между Извор, Углярци и Горна Козница. Оттам през Кюстендилската котловина и обикаляйки селата Таваличево, Горна Гращица, Коняво, да премине Струма и достигне проектирана нова гара в района на Копиловци. Връзката с Кюстендил остава, но се изгражда и нова линия през Николичевци-Соволяно- Горна Брестница. Проходът „Дервена” се преминава с друг дълъг тунел и след като се заобиколи Гърляно, се достига до Гюешево. Има още варианти, но програмният период изтече, а проектът въпреки еврофинансирането не е окончателно одобрен.
Автомобилният път Радомир-Кюстендил-Гюешево освен ремонти и частични разширявания нищо ново не е видял близо половин век. Отдавна спря да се говори и за трета лента в Конявската планина. Наскоро се измисли скоростен път от Дупница през Кюстендил до Гюешево. Така било по-лесно, но разстоянието е по-дълго и скоро да не се окаже, че „Струма” от Дупница до София е също задръстена, както „Тракия” от Пловдив до столицата. Лесното да не се окаже по- неперспективно. Между София и Скопие трябва да функционира стандартна магистрала, но по трасето през Радомир-Кюстендил-Крива паланка. Явно се мисли ден за ден, с кратък хоризонт. Не ми е известно за фаворизираното направление Дупница-Кюстендил-Гюешево да има дори готов проект. Така в затъмнения участък на коридор № 8 в българските предели нищо не се случва, а икономиката на района стагнира.
За разлика от него на всички други направления се работи. Връзката с Турция е завършена, обсъждат се вече други. Връзката в Гърция по Струма ще стане, обсъждат се други, включително и тази от Александруполис. Връзката със Сърбия през Калотина е на финала, обсъждат се още. Връзките с Румъния са две - през Видин и Русе, работи се по тях, даже вече става ясно, че ще има магистрала между Варна и Констанца. Направлението към РС Македония е на последно място, в предпроектна фаза, с никаква яснота за изграждане, с множество несъстоятелни компромиси за бъдещото трасе. Много меко казано най-слабото звено в българската транспортна политика по отношение на съседните държави. А с РС Македония имаме претенции да бъдем най-близкият съсед.
Оттатък Деве баир съседите извършиха разширение по шосето до Крива паланка. Дни преди да предаде властта, премиерът Димитър Ковачевски се подигра на София, че той е спазил обещанието си и открива този участък, а България не е направила нищо на своя територия. Докарахме го до там да ни се държи назидателен тон по проблематика, която е хронично болна в югозападната ни съседка. Но там наистина се строи, чуват се звуците на техниката, споменатият участък предизборно е открит, а се работи по скоростен път между Крива паланка и Страцин. По направлението Радомир/Дупница за Кюстендил и Гюешево се е възцарила тишината. /БГНЕС
……………….
Доц. Ангел Джонев, Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Анализът е направен специално за агенция БГНЕС.