Зад всяко едно дарено растение тук, стои една история. Една чудесна история за красотата, уникалността на растението и за доброто в българина, който дарява.
Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Антоанета Петрова, която работи в Сектор „Тропически и субтропически колекции“ в Ботаническата градина на Българската академия на науките (БАН).
Разговаряме с доц. Петрова по повод тематичното събитие „С благодарност към дарителите“.
„Подаряването на растения за нашите колекции има изключително стари традиции. То датира още от времето на Царската ботаническа градина, продължава във всички периоди, като дарителите са различни“, разказа доц. Петрова. Тя отбеляза, че дарители са колеги от други ботанически градини, има дарения от фирми, които се занимават с производство и търговия на цветя, но са изключително много и даренията от частни лица.
„В предходния политически период на България беше много трудно да се поддържат растителни колекции, но все пак в страната съществуваха клубовете „Екзотика“, сред които имаше много хора, отглеждащи кактуси, то беше специална част от клуба и българските колекционери тогава бяха на изключително високо ниво при кактусите“, заяви доц. Петрова, като обясни, че хората, отглеждащи кактуси, са отглеждали растенията от семена, тъй като не са имали достъп до живи растения и по този начин не са нанасяли никакви щети на природните популации.
Специалистът от Ботаническата градина на БАН посочи, че една от причините за конвенцията за търговия с редки видове и застрашени видове от фауната и флората е свързана и с жестоката експлоатация на природната популация на кактусите.
Тя добави, че в по-ново време, особено в сегашното глобално село, в което се е превърнал светът, се вижда, че българите имат изключителен интерес към растенията и към тяхното колекциониране.
Доц. Петрова сподели, че е абсолютно изумена какви невероятни колекции на частни лица има в България, колко редки видове има в тях. „Хубавото е, че много от тези хора оценяват обществената роля на нашата градина и са готови да споделят с нас, включително изключително редки видове. Понякога те са размножени от техните колекции, но понякога са специално закупени за нас от фирми, включително от Азия, Южна Америка, Еквадор, Бразилия и Колумбия“, каза тя по отношение на дарените растения, които се намират в Ботаническата градина на БАН.
Броят на дарените растения постоянно се увеличава и обогатява колекцията. Всяка едно дарено растение се документира. То има своя номер и име, записва се и кой го е дарил, както и дали е дарил цяло растение, или е само едно листче. „Преди малко сложих две такива листчета, дошли от Рудозем, така че заслужено просто искаме по някакъв начин да отбележим това невероятно обществено явление, което показва положителното в българина и да покажем красотата на това, което ни е дарено“, допълни доц. Петрова.
На въпроса колко видове растения са дарени на Ботаническата градина, тя отговори: „Много са дарените растения. По скромни оценки една четвърт от тропическата колекция е от дарени растения“.
Посетителите в царството на растенията могат да видят уникални видове.
Кубинският микроцикас е едно от най-редките и древни растения в света. „През 1975 г. български агроном, работещ в Куба, предлага да донесе и със специални писма от Министерството на земеделието, кубинските министерства, ние получаваме едно малко растение. А в света от този вид в природата са под 260 екземпляра и по-малко от 350 се отглеждат в градини в Куба и някъде по света, т.е. това наистина е един уникален екземпляр“, разказа доц. Петрова.
Друго много интересно растение е високо и иглолистно, което прилича на елха. „Това е едно от ботаническите открития на миналия век. В края на миналия век в една затворена долина в Австралия се намира уникално растение от групата на иглолистните, което сега генетичните изследвания показват, че са били запазени само малко екземпляри, които вегетативно са се размножили и са се запазили в тази тясна долина“, обясни специалистът.
Австралийците правят изключителна кампания за популяризиране на растението. „Размножиха го по вегетативен начин и ние имаме късмета наш дарител да е купил и донесъл в България екземпляр от този вид, т.е. виждате, че говорим за някакви изключително уникални редки растения“, допълни доц. Петрова.
Колекцията от дарени орхидеи в Ботаническата градина на БАН е огромна. Много от орхидеите са получени от Главната ботаническа градина в Москва като репарация след Втората световна война и в нея има растения от рода на азиатските венерини пантофки, които са сред първите хибриди на орхидеи, направени от човека в света. „Това са наистина уникални растения“, категорична е доц. Петрова.
Тя обясни, че е било много трудно да бъдат извадени всички налични примери на дарени растения, тъй като някои са толкова големи, каквато е например една прекрасна голяма папрат, че няма как да бъде изложена тук. Най-много представители на дарени растения в последните години са орхидеите и сукулентите.
Всеки, който обича растенията и иска да разбере повече за техния произход, начин на отглеждане или просто мечтае да прекара няколко разтоварващи часа сред красите екземпляри от различни кътчета на света, може да посети Ботаническата градина на БАН до 9 декември и да разгледа колекцията от дарени растения, както и да чуе необикновената история, която стои зад дарението. /БГНЕС
